Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 5538 от 05.08.2016г., постановено по адм. д. № 1679/2016г. Административен съд – София град, първо отделение, трети състав, е отхвърлил жалбата на [фирма]-[населено място], представлявано от управителя С. К. Ч., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500008545/12.10.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 45/13.01.2016г. на директора на Д“ОДОП“-гр. С.. С решението съдът е осъдил [фирма] да заплати на Д“ОДОП“-гр. С. разноски по делото в размер на 300лв.
Срещу така постановеното решение. подадена касационна жалба от [фирма]-[населено място], представлявано от управителя С. К. Ч., чрез пълномощника му адв. Д. Л.. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него постанови друго такова, с което да отмени акта за дерегистрация.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на [фирма]-[населено място], представлявано от управителя С. К. Ч., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500008545/12.10.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 45/13.01.2016г. на директора на Д“ОДОП“-гр. С.,с който на основание чл. 176, т. 1 ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта – 18.11.2015г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на акта, както и представените от страните в хода на делото писмени доказателства. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, има изискуемото се съдържание, в това число са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване, като не са допуснати нарушения на процесуални разпоредби на ДОПК. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбата на ЗДДС за прекратяване на регистрацията, след което на отделен ред е обсъдил въпроса налице ли са предпоставките на посочената разпоредба. По отношение на основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията – лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК са изложени мотиви, че от страна на органа по приходите са извършени две посещения на декларирания данъчен адрес от дружеството в [населено място], резултатите от които са обективирани в съответните протоколи, приложени по администратината преписка, при които посещения на декларирания адрес не е открит представляващ дружеството или упълномощено от него лице за получаване на книжа и съобщения и контакт с приходната администрация. Отбелязано е, че протоколите са съставени по реда на чл. 50 ДОПК, че същите съставляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 и 2 ГПК и са доказателство за извършените действия и установени факти, като жалбоподателят не е оспорил същите.
По отношение на доводите на жалбоподателя, че органите по приходите са контактували с дружеството на посочения от него електронен адрес съдът е приел, че това е обстоятелство, което е неотносимо към фактическия състав на чл. 176, т. 1 ЗДДС. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 176, т. 1 ЗДДС препраща изрично към нормата на чл. 28, ал. 1 ДОПК, от което следва, че нормата визира неоткриване на лицето на адреса за кореспонденция, а не на електронен адрес. С. е направил и позоваване в тази насока на съдебната практика на Върховния административен съд. Предвид обстоятелството, че органът действа при условията на оперативна самостоятелност съдът е приел, че посочването на основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС е достатъчен мотив за обосноваване на акта, без да се дължи излагането на други мотиви.
На база на изложеното е направен краен извод, че органът по приходите законосъобразно е приел, че са налице предпоставки по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията.
Решението на административния съд е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от ДОПК. На отделен ред се развиват доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд както относно наличието на хипотеза по чл. 176, т. 1, така и по т. 3.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Оплакванията относно допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на административния съд за наличие на хипотеза по чл. 176, т. 1 ЗДДС не могат да бъдат споделени. Според последната разпоредба, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.). С оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическият състав на разпоредбата е осъществен, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Констатациите за ненамиране на адреса не са опровергани от ангажираните от дружеството жалбоподател доказателства и изводите в тази насока на административния съд се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Административният съд правилно е приел, че за настъпването на фактическия състав на чл. 176, т. 1 ЗДДС е не относимо обстоятелството, че през посочения период дружеството е извършвало кореспонденция на електронен адрес. Н. на чл. 176, т. 1 ЗДДС препраща към ДОПК, а по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 “Адрес за кореспонденция“ ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление.
Направеното оплакване в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че административният съд не е възприел възражението на жалбоподателя, че оспореният акт няма мотиви, е неоснователно. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че в случая органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност и само посочването на основанието по чл. 176, т. 1 е достатъчен мотив за обосноваване на акта. В допълнение може да бъде отбелязано, че мотиви за обосноваване на акта са изложени подробно в решението на директора на Д“ОДОП“ при административното обжалване и те се споделят от настоящата съдебна инстанция. Нормата на чл. 176 ЗДДС се намира в глава 25 ЗДДС – „Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами“ и с нея са регламентирани правомощия на органите по приходите за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на лица, за които са установени една или няколко хипотези на данъчни нарушения. Чрез прекратяване на регистрацията се постига целта на Закон за санкциониране на неизправни данъчни субекти, които нееднократно нарушават законови разпоредби, като по този начин се предотвратяват и данъчни измами. В този смисъл постигането на целта на закона е в достатъчна степен мотивирано, в това число и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, а оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрпация Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса касатора [фирма] следва да бъде осъден да заплати на Д“ОДОП“-гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500лв., определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 5538 на Административен съд – София град, първо отд., трети състав, от 05.08.2016г., постановено по адм. д. № 1679/2016г.
ОСЪЖДА [фирма]-[населено място], [улица],[адрес], представлявано от управителя С. К. Ч., да заплати на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. С. юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.