Образувано е по жалба на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, представен от юрисконсулт К. Д., срещу решение № 136/03.02.2017г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 2310/2016 г., разпореждащо отмяната на заповед № 210538-F221585/26.08.2016г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, са наложени на [фирма] принудителни административни мерки - запечатване на обект: павилион в [населено място], [адрес] /в сградата на [ЮЛ]
./ и забрана на достъпа до него за срок от 1 месец. Юрисконсултът е пропуснал да заява, че упражнява чуждо право на съдебно производство, но е вън от съмнение, че подава касационната жалба от името на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, тъй като е бил повереник на тази страна в първоинстанционното производство. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ.
Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв. С. отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред АС Пловдив заповед по отношение на [фирма] е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него павилион в [населено място] за срок от 1 месец и е забранен достъпа до него. Административният акт е мотивиран с установяване за извършено от търговеца на 30.05.2016 г. на нарушение по чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка за извършени за времето от 06.30 ч. до 10.00 ч. касови продажби на стоки на обща стойност 103.31 лева. Сред мотивите на заповедта е и констатация за установена при проверката на 30.05.2016 г. касова разлика в размер 103.31 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при издаването ѝ са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Според съда установяването от администрацията на касова разлика сочи на нарушаване на правилото на чл. 33 от Наредба № Н-18, а не на чл. 3, ал. 1 от нея. Установяванията на съда са за внасяне на суми в касата не като резултат от продажба на стоки, а на сума за разплащане. Като порок на формата на утежняващия акт е квалифицирал липсата на мотиви за определянето на срока на ограничението. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.
При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В случая твърдението за извършени продажби на стоки в определен времеви интервал в стопанисвания от адресата на акта търговски обект представлява умозаключение от факта на установената при проверката разлика между фактическата и отчетената касова наличност. Не съществува доказателствен източник за установяване на факта на извършването на една или повече продажби на стойността на касовата разлика. Задължението на лицето да регистрира промените в касовата наличност извън случаите на продажба е различно от това за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка /сравни чл. 3, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-18/. Касовата разлика е индиция за неотчетени продажби, но изводът за неотчетени продажби не е единствено възможен и е разколебан с гласните доказателствени средства. При непълно доказване на пораждащия правомощието на администрацията за налагане на ПАМ юридически факт, издаденият в упражняване на товаправомощие административен акт е незаконосъобразен.
Не представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт липсата в него на мотиви за продължителността на действие на ПАМ. Противоречащо на закона е налагането със заповедта на двете принудителни административни мерки за срок 1 месец. Според чл. 186, ал. 1 ЗДДС максималният срок на ограничението е 30 дни. С арг. от чл. 22, ал. 4 ДОПК при действие на ПАМ един месец, ако изпълнението му е започнало в месец с продължителност 31 дни, то ще се стигне до действие на ПАМ 31 дни. Предвид липсата на материални предпоставки за налагане на ПАМ е недължимо обсъждането на въпроса за привеждане на мярката в съответствие с изискванията на материалния закон чрез изменяне на заповедта.
Административният съд не е обсъдил частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те не са осъществени.
Отмяната на оспорения пред АС Пловдив административен акт е правилна, поради което е дължимо оставяне в сила на съдебното решение.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 300 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136/03.02.2017г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 2310/2016 г.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер 300 лева. Решението не може да се обжалва.