Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Н., от [населено място], против решение № 3519 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 3100/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение на Директора на ТП на НОИ, гр. С. № 1040-21-28 от 01.02.2016 г., с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 1029-216642-1/12.12.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решението по административното дело е следвало да бъде представено от МОН и не е извършен необходимия контрол по изпълнение на решението от НОИ. Поддържа се, че административният орган е следвало да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и изплащането на болничните листове е следвало да бъде извършено в двугодишен период. Счита присъдените разноски за прекомерни. Иска се отмяна на решението включително и в частта за разноските. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – гр. С. чрез юрисконсулт Д. П. в писмено становище оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че процесното вземане е погасено по давност поради изтичане на предвидения в чл. 115, ал. 2 от КСО 3 годишен давностен срок.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество...