Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, против Решение №1163 от 27.05.2016г. на Административен съд Варна по адм. д.№ 1043 по описа за 2016г., с което по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя С. К., е отменен Ревизионен акт № 171203942/14.03.2013 год., на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 251/10.06.2013 год. на началника на отдел „Данъчно-осигурителна практика” при Дирекция „ОДОП”– Варна при ЦУ на НАП-София, в частта му, с която в тежест на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2009 год. в размер на 145 997, 01 лв. главница и 44 493, 20 лв. лихва.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в : липса на мотиви по съществените фактически въпроси и необсъждане на представените доказателства, въз основа на които съдът е направил фактическите си установявания; необосновано съдът приел, че не са доказани констатациите на органите по приходите за укрити приходи, неотразени в счетоводството на ревизираното дружество; необосновани фактически изводи, че жалбоподателят е доказал, че получените от него парични преводи представляват плащане по осъществен износ на стоки за Гвинея - от установения факт на износа не следва, че плащанията са във връзка с него. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против тази част РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. П.З., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски в касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава...