Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 330 от 28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 289/2015 г. Административен съд – Хасково е отменил по жалба на С. И. В. решение № Ж-36-1 от 19.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково в частта, в която стажът, положен от С. И. В. в периода от 01.01.1993 г. до 08.05.1995 г., на длъжността „н-к гараж“ в [фирма] е признат за такъв от трета категория и му е отказано отпускане на лична пенсия на осн. § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ – Хасково в отменената й част за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания, дадени в решението. Осъдил е ТП на НОИ – Хасково да заплати на С. И. В. разноски по делото в размер на 650 лева.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Хасково, чрез юрк. З., с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за необоснован изводът на съда, че приетата като доказателство по делото трудова книжка на С. В. отразява действително, че заявителя е изпълнявал длъжността „механик“ в условията на съвместителство с длъжността „началник гараж“ в периода 01.01.1993 г. – 08.05.1995 г., тъй като при проверка при осигурителя е констатирано, че в разплащателните ведомости за процесния период не съществува длъжността „механик“. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – С. И. В., чрез адв. Ч., в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна и претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Решението на Административен съд – Хасково е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че решението на директора на ТП на НОИ – Хасково в оспорената част, с която е потвърдено разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, противоречат на материалноправните разпоредби.

Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Със заявление № МП-24986/14.11.2014 г., подадено до директора на ТП на НОИ – Хасково, С. В. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган не е признал от втора категория положения трудов стаж за периода 01.01.1993 г. – 08.05.1995 г. на длъжността „механик канал и началник сервиз“ в [фирма], отразен в трудовата му книжка, при което към датата на подаване на заявлението лицето няма 15 години трудов стаж от втора категория, за да се ползва от възможността да му бъде отпусната пенсия за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, нито има навършени изискуемите 63 г. 08 м. по чл. 68 от КСО, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За да отмени оспорените административни актове (оспорената част на решението на директора на ТП на НОИ – Хасково и разпореждането за отказ в частта, в която не е отменено с решението на по-горестоящия орган), първоинстанционният съд е изложил правни доводи, че не е оборена обвързващата доказателствена сила на официалния удостоверителен документ – трудова книжка, поради което отразените в нея обстоятелства следва да бъдат приети за установени по смисъла на чл. 347 от КТ. Директорът на ТП на НОИ – Хасково в издаденото от него решение, в частта, с която е отменил разпореждането за отказ за отпускане на пенсия е признал стажът, е признал от втора категория положения от В. в периода 01.12.1991 г. – 31.12.1992 г. стаж, тъй като според административния орган, заявителят е изпълнявал „по съвместителство“ две длъжности „механик и н-к БД“, като по аргумент на чл. 355, ал. 2 от КТ за водеща се определя длъжността, която заема преимуществено повече от 50 % от работното време, като е прието, че това е длъжността „механик“, която се обхваща от разпоредбата на т. 53б от ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, отм. ). Съдът е отчел, обаче, че нито в административната преписка, нито по делото са били налични данни за изпълнявана по съвместителство длъжност „механик и н-к БД“ за посочения период. В трудовата книжка на заявителя, не само не е посочено изпълняването на тази длъжност, но не се потвърждава и периода, за който директорът на ТП на НОИ – Хасково е възприел, че е упражнявана посочената длъжност. Съгласно записа от трудовата книжа до 30.11.1992 г. В. е заемал единствено длъжността „механик канал“, а считано от 01.12.1992 г., същият е заемал длъжността „„механик канал и началник сервиз“, като ответникът неправилно е игнорирал и изобщо не е отчел редовно направените записвания в трудовата книжка. От експертизата направена в първоинстанционното производство, е установено, че в периода след 12.1992 г. е имало съкращения в предприятието и е възможно да са съвместявани различни длъжности от едно лице, но няма съхранени справки за внесените осигурителни вноски, за да може да се прави извод за каква категория труд са начислявани. За неоснователно е прието от съда възражението на административния орган, че тъй като във ведомостите за заплати няма начислени добавки за работа при вредни условия, то В. не може да докаже, че е упражнявал труд на длъжност, обуславяща по-висока категория. Според съда тази интерпретация поставя въпроса защо периода на длъжността „механик“ е признат за такъв от втора категория, ако липсват данни във ведомостите за начислени добавки за вредни условия, а фактът, че в разплащателните ведомости има запис на длъжност, изпълнявана от В. с наименование „механик и н-к на БД“ неправилно е кредитиран безрезервно от директора на ТП на НОИ – Хасково, доколкото той не се подкрепя от данните в трудовата книжка, която е един от основните удостоверителни документи в пенсионното производство, както в насока коя е заеманата длъжност, така и в насока на периода на изпълнението й. Ответникът не е отчел в своето решение, че изводът за изпълнявана по съвместителство длъжност „механик и н-к на БД“ за периода 01.12.1991 г. – 31.12.1992 г., е в противоречие със записа в трудовата книжка, че до 01.12.1992 г. В. е заемал единствено длъжността „механик – канал“, а след тази дата вече съществуват данни и в документа, че заема длъжността „механик – канал и началник сервиз“, който същият е изпълнявал до 08.05.1995 г. Съдът е установил от данните по преписката, че в издадените от осигурителя [фирма] удостоверения обр. УП-3 № № 28, 29 и 30, които са приложени и към заявлението за пенсия, няма отбелязване В. да е изпълнявал само длъжността „н-к гараж“. Като не е отчел тези данни административният орган неясно как е достигнал до извод, че В. изпълнява по съвместителство длъжности, за които не съществува запис в трудовата книжка, и освен това посоченото „съвместяване“ обхваща периода 01.12.1991 г. – 31.12.1992 г., за който период има запис в трудовата книжка, че се изпълняват други длъжности. Административен съд – Хасково е изложил мотиви, че доколкото именно трудовата книжка е надлежно удостоверително доказателство за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, то административният орган зачитайки тази доказателствена сила, следва да приеме в производството пред него на първо място, че В. след 01.12.1992 г. изпълнява две длъжности едновременно и това са длъжностите „механик канал и н-к сервиз“, а на второ място следва да приеме, че това съвместяване се доказва да е налице от 01.12.1992 г. до 08.05.1995 г., което означава, че обхваща и спорния период. И тъй като по делото е било установено изпълняването на длъжността „механик – канал“ ведно с друга след 01.12.1992 г., административният орган по силата на служебното начало е следвало да събере доказателства дали лицето е полагало труд като механик – канал през процесния период в условията на чл. 335, ал. 2 от КТ - през не по-малко от половината пълно законоустановено работно време. Съдът е приел, че директорът на ТП на НОИ – Хасково е възприел единствено за достатъчен записа в разплащателните ведомости за процесния период, че В. се е разписвал на същите под длъжност „н-к гараж“, но не е възприел данните от трудовата книжка, че заявителят от 01.12.1992 г. заема длъжността „механик канал и н-к сервиз“. По делото се е установило чрез преписката и заключението на вещото лице, че при осигурителя са запазени само разплащателните ведомости за изплатените възнаграждения и няма други документи, поради което по делото са изслушани и свидетели. От показанията на свидетелката Д., работила през процесния период в [фирма] на длъжността „Икономист ТРЗ“и „н-к търговска експлоатация“, се установява, че в действителност от 01.12.1992 г. до 08.05.1995 г. В. е изпълнявал по съвместителство и двете длъжности, тъй като работата в предприятието е намаляла и са извършени съкращения на персонала. В допълнение от показанията на свидетелката С., работила на бензиностанцията в предприятието през разглеждания период освен, че е потвърдено съвместяването на длъжности се потвърждава, че през по-голяма част от времето В. е изпълнявал длъжността „механик-канал“. Всичко изложено е мотивирало решаващият състав да приеме, че упражняваният труд от В. през периода 01.01.1993 г. – 08.05.1995 г. е бил от втора категория, поради което, като се добави към признатите 12 г. 08 м. и 29 дни трудов стаж, позволява отпускането на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Настоящата инстанция счита за неоснователни касационните оплаквания за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Следва да се отбележи, че в разглеждания случай са налице безспорни данни за липса на документи, с изключение на разплащателните ведомости на [фирма], които да изяснят положения стаж от В. в предприятието, и това не се дължи на вина на заявителя.

Правилно при тези данни съдът е обсъдил доказателствената сила на приложеното ксерокопие на трудовата книжка на С. И. В. и е приел труда му положен в [фирма] за времето от 01.01.1993 г. до 08.05.1995 г., като такъв от втора категория, тъй като отразените в нея данни, макар да се разминават с данните в разплащателните ведомости, са оформени точно, съобразно изискванията на НПОС, отразяват категорично началото и края на прослуженото време и могат да послужат за установяването на трудовия стаж. Не е оборена обвързващата доказателствена сила на официалния удостоверителен документ – трудова книжка, поради което отразените в нея обстоятелства следва да бъдат приети за установени по смисъла на чл. 347 от КТ във връзка с чл. 179, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК - официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Няма спор, че длъжността „механик-канал“ попада в обхвата на т. 53б от ПКТП. Настоящият състав счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, формирани на база свидетелски показания, че положеният труд от С. В. за спорния период е изпълняван по съвместителство и преимуществено същият е изпълнявал длъжността „механик-канал“.

В конкретния случай съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, допускайки до разпит свидетели за определени обстоятелства, тъй като фактите, които са изяснявани с гласните доказателства, не са свързани с установяването на трудов стаж, а с характера на извършваната работа и за изясняване на разминаванията в записа в трудовата книжка и разплащателните ведомости, поради липса на други данни при осигурителя и в Държавен архив – Хасково.

По изложените съображения, съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

С оглед изхода на спора и претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, ТП на НОИ – Хасково следва да бъде осъдено за заплати на С. В. разноски в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330 от 28.12.2015 г. по адм. д. № 289/2015 г. на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на С. И. В. ЕГН [ЕГН], съдебно деловодни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.