Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 172 от 10.01.2017 г., постановено адм. д. № 3123/2016 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на М. С. Р. срещу заповед № О1-306/16.12.2015 г. на директора на Дирекция „СП“ – [район], потвърдена с решение № РД-01-75/19.02.2016 г. на директора на РД „СП“ – София-град, с която на лицето е отказана еднократна помощ по реда на чл. 16 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП).

Срещу това решение е подадена касационна жалба от М. С. Р., чрез служебния й защитник адв. Х. с молба да бъде отменено, тъй като наследствените имоти, които притежава касаторката са съсобственост и към момента са предмет на дело за делба, поради което не могат да бъдат източник на доходи.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [район], чрез юрк. Л. изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, подадена е в срок от надлежна страна, а по същество за неоснователна. В случая правилно е преценено, че ремонтът на покрива не представлява непредвидимо и извънредно обстоятелство, което да има инцидентен характер по смисъла на чл. 16 от ППЗСП. Притежаването на недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, също е предпоставка за постановяване на процесния отказ за отпускане на еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП.

Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Страните не спорят по установената фактическа обстановка. Предмет на делото е заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [район] за отказ да бъде предоставена еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП на М. Р..

Според чл. 16, ал....