Не споделяме решението в частта по т. 1, с която съдът обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗОПДНПИ поради противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Правото на гражданите да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон, е закрепено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Оспорената разпоредба на алинея 5 на чл. 11 ЗОПДНПИ възпроизвежда по същество смисъла на цитирания текст от основния закон, поради което и напълно съответства на Конституцията. Нещо повече, възможността да се предвиди в закон правото на гражданите да обжалват административни актове пред съда не противоречи на нито една разпоредба от Конституцията. Гарантираното със закон право на съдебна защита не може да противоречи на Конституцията. Не считаме, че принципът за правовата държава се нарушава с предвиждането на защита на гражданите по съдебен ред и този принцип не бива да се натоварва прекомерно. В случая оспорената разпоредба затвърждава на законово ниво основно конституционно право на гражданите и по този начин се избягват всякакви спорове по въпроса, подлежат ли на съдебен контрол актовете на комисията по чл. 5, ал. 1 ЗОПДНПИ. Именно липсата на подобна разпоредба в закона ще създаде правна несигурност както за гражданите, така и за комисията и съдилищата. С обявяване на оспорената разпоредба за противоконституционна се създава според нас впечатлението, че пътят за защита на гражданите срещу административните актове на комисията е преграден поради противоречието ѝ с Конституцията. До този извод може да се достигне и поради факта, че законът не урежда правомощията на комисията, която определя само като „независим специализиран постояннодействащ държавен орган”, както и не дефинира точно вида на решенията, които тя приема. Решението на Конституционния съд също не допринася за изясняването на тези два основни въпроса, като според нас определя като административни актове решения на комисията, които не са такива. Решенията на комисията,...