Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) против решение № 1918 от 09.04.2012 г., постановено по адм. дело № 8849/2011 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост– отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена.

О. С. В. Славов оспорва касационната жалба в писмен отговор и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед рег. № 3973/28.09.2011 г. на директора на ГДГП, с която на С. В. С. – старши инспектор, категория В, началник група „Автомобилна и инженерна техника” (АИТ) от сектор „Логистика” на РДГП – Кюстендил, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при спазване на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и в сроковете, установени в чл. 225, ал. 1 ат ЗМВР, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма.

По тези съображения обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен при съществено нарушение на административно -...