Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лес - строй" ЕООД, гр. П., против Решение № 316/05.03.2010 год. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1667 по описа за 2008 год. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 800034/04.04.08 год., издаден от Г. Й., ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 495/02.07.2008 год. на Директора на Дирекция „ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано признаването на данъчен кредит общо в размер на 25 033.64 лв. по данъчни фактури, издадени от „Марчело лес” ЕООД и „Анто ли 1” ЕООД и са начислени съответните лихви за просрочие. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че ВОС е постановил решението си в нарушение на чл. 6 ЗДДС отм. , тъй като не са събрани доказателства за реалността на доставките. При постановяване на съдебния акт решаващият съд игнорирал факти и обстоятелства, релевантни за спора по делото. Касаторът твърди, че са направени необосновани съдебни изводи относно реалното извършване на доставките. Не са събрани доказателства досежно наличието на материални, трудови и технически предпоставки за осъществяване на процесните доставки. Директорът на дирекция "ОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП претендира отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество, чрез потвърждаване на актовете на данъчната администрация.

Ответникът - „Н. Е.” ЕООД - гр. В., представлявано от А. Д. Д. - Илчева не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо „А” отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на "Лес - строй" ЕООД срещу РА № 800034/04.04.2008 г. за непризнат данъчен кредит в общ размер на 25 033.66 лв. и лихва за забава в размер на 2310 лв. за данъчен период – месеци юни, юли и август 2007 г. по доставки от „Анто ли" ЕООД и за данъчни периоди месец юни и август 2007г. по доставки от "Марчело лес" ЕООД, Пловдивският административен съд е приел, че поради ненамиране на доставчиците не е установено начисляването на ДДС по процесните фактури с предмет „греди и дъски” и по този начин не са събрани доказателства за реалността на доставките. Според съда за да се признае правото на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 6 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. Според съда по делото е установено изпълнение единствено на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС,т. е. притежаването на данъчен документ, издаден от прекия доставчик, но другите предпоставки не са изпълнени. Направен е извод, че законосъобразно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, влязъл в сила, считано от 01.01.2007 г. доставката на стока по смисъла на този закон е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В процесния случай издадените фактури от "Анто ли" ЕООД са с предмет на стопанските операции по тях - дървен материал, палети, циркуляр и ремонтен комплект за Катер пилар, а фактурите, издадени от "Марчело лес" ЕООД са с предмет на доставките строителен дървен материал и детайли за палети, гуми, ремонтни комплекти за Катер пилар, стоманени въжета, ремонтни услуги. Законосъобразни са изводите на съда, че признаването на материалното право на приспадане на данъчен кредит винаги е обусловено от реално осъществена облагаема доставка. При неналичие на категорични доказателства за реалност на процесните доставки, дори да са налице останалите предпоставки по чл. 68 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не следва да се признава. Това е така, защото законът позволява признаване на това право не само ако са издадени съответните данъчни документи и данъкът е начислен, но и когато е установено, че доставката е реално осъществена по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Доказателства за прехвърляне правото на собственост на палетите, строителния дървения материал и т. н. касаторът не е представил нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Доводът, че следва да се приеме, че е допусната техническа грешка при оформянето на приемо - предавателните протоколи, като се счете, че е налице погрешно посочване на страните за "приел" и "предал", тъй като от останалите реквизити на процесните протоколи може да се установи, че същите се отнасят именно до процесните фактури и съответстват на посоченото в последните вид и количество на стоките, е неоснователен. Обосновано съдът е приел въз основа на съдържанието на приемо - предавателните протоколи, съставени между "Лес - строй" ЕООД и "Анто ли 1" ЕООД, че на посочените в тях дати се е стигнало до предаване от страна на "Лес - строй" ЕООД на "Анто ли 1" ЕООД (а не обратното, както се твърди от оспорващия) на посочените във всеки от тях стоки. Що се отнася до спорните доставки по фактурите, издадени от "Марчело лес" ЕООД, то правилно е прието от съда, че протоколи за предаване изобщо не са представени. Вярна е и констатацията на административня съд, изградена на базата на данните от неоспореното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, че липсва и счетоводно отразяване на процесните стоки в счетоводството на касатора, както и данни досежно заприхождаването им и последващата им реализация.

Следва да се отбележи, че всички представени и приложени доказателства по преписката са обсъдени от ПАС. Посочените доказателства, които според касатора са достатъчни, за да обосноват право на данъчен кредит, са посочени и разгледани още пред производството пред ПАС. Издаването на фактурата и счетоводните документи, сметки и ведомости не доказват реалност на доставката. В настоящия случай изводите са направени във връзка с констатирана липсата на документи, които да докажат предаване, транспорт, заприхождаване, реализация и др. Подробно са разгледани и обсъдени всички приложени доказателства, факти и обстоятелства в протоколите по насрещните проверки от ПАС. Всички представени и приложени доказателства по преписката са обсъдени от ПАС. Вярно е, че са представени договори между "Лес-строй" ЕООД и доставчиците му, но

съдебната практика последователно приема, че самите договори не са достатъчни да обосноват реално изпълнение, следва да бъдат представени или събрани писмени доказателства относно конкретното изпълнение. В случая, предвид изложеното по - горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, ВАС намира, че такива не са представени, което вярно е отразено от съда в мотивите на оспореното решение.

Доказателствената тежест да докаже положителния факт - че е осъществена реална доставка, е на ревизираното лице. Липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост върху дървения материал и останалите фактурирани стоки, както и за извършване на материализираните във фактурите услуги, не може да доведе до признаване на правото му на данъчен кредит, дори да са изпълнени другите законови предпоставки. Законосъобразен е извода на съда, че поради непредставяне на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, т. е. не може да се определи наличието на възникнало данъчно събитие – прехвърляне правото на собственост. Тези изводи не се променят и от изслушаното и прието от пъровинстанционния съд заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която касае счетоводното отразяване на процесните фактури в счетоводството на преките доставчици, като констатациите на вещото лице в тази връзка в общи линии преповтарят констатациите на ревизиращите органи. Заключението на вещото лице не съдържа информация, а и не би могло да отговори на въпроса относно реалността на документираните с процесните фактури доставки.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 316/05.03.2010 год., постановено по адм. дело № 1667/2008 год. от Административен съд - Пловдив, трети състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ М. Р. М.Р.