О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 393С., 08.07.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТОТКА КАЛЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2632/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 849 от 27.04.2014 г. по т. д. № 3573/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4210 от 07.06.2013г. по т. д. № 5107/2012 г. на Софийски градски съд, І-20 състав. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от П. Л. З. от [населено място], [община] срещу банката-касатор главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 420 ТЗ за сумата 18 143.72 щ. д. по договор за банков влог от 29.08.2001 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2012 г. – до окончателното й плащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с извода на съда за дължимост на исковата сума с твърдението, че плащането на същата от банковата сметка на ищеца е извършено въз основа на представено нотариално заверено пълномощно съгласно чл. 423 ТЗ, надлежно проверено за редовност от външна страна от служител на банката, което сочи на проявена от нея добросъвестност и обосновава приложимост на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Касаторът счита, че обжалваният акт е постановен и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасянето на въззвната инстанция въз основа на факти, които не са посочени своевременно от ищеца, а именно – преценяван е...