О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 387С., 06.07.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2901/2014г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. З. от гара Е. П. срещу решение № 839 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 3627/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2774 от 16.04.2013 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-16 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 409 ТЗ отм. срещу [фирма], [населено място] за сумата 26 263 лв. – заплатено застрахователно обезщетение.

Касаторът поддрържа, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за погасяване на процесното вземане по давност с твърдението, че за начало на давностния срок следва да се счита моментът, когато е заплатил обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на пострадалия от причиненото от него пътно-транспортното произшествие, а не датата на застрахователното събитие, както е приела въззивната инстанция.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При отказ на застраховател, участвал като трето лице-помагач в един чужд исков процес, да изплати дължимото се от ответника в този процес обезщетение, и с факта на изплащане на присъденото на увредените лица обезщетение от застрахования, разполага ли последният с право да претендира това, което е платил срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, по отношение на който постановеното решение има установително действие;...