О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.376

гр. София, 02.07.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№3411 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. И. срещу решение №1569 от 23.07.2014 г. по гр. д. №4102/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2010 г. по гр. д.№3839/2008 г. на СГС, ГО, I-15 с-в за отхвърляне на предявения от И. П. И. срещу [фирма] иск по чл. 19 от ЗАПСП за заплащане на сумата от 44 000 лв., представляваща неизплатено авторско възнаграждение за съставяне на инвестиционни проекти.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд, в нарушение на законоустановения принцип за мотивираност на съдебните актове, не е обсъдил всички релевантни доказателства и наведени аргументи, като е направил необосновани фактически изводи, а и правни такива, несъответстващи на установените по делото факти. Навеждат се доводи, че решението е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 19 и чл. 41 от ЗАПСП, поради което се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Необсъждането на аргументи /относно приложението на чл. 41 от ЗАПСП/ от страна на въззивния съд, съществено процесуално нарушение ли е. 2. Съществено процесуално нарушение...