№ 210

гр.София, 26.03.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4756 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г. – арг. от § 74 от това изменение на ГПК.

Обжалвано е решение № I-56/ 19.07.2017 г. по гр. д. № 173/ 2017 г., с което Окръжен съд - Бургас, изменяйки решение № 444/ 29.03.2017 г. по гр. д. № 7044/ 2016 г. на Районен съд – Бургас, е осъдил Й. Т. К. да заплати на К. В. В. на основание чл. 250 ЗЗД сумата 13 932.05 лв. - невърнат влог, предоставен на 24.10.2013 г. по банковата сметка на Й. К. в [фирма], - ведно със законната лихва от 21.11.2016 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 14 279.78 лв.

Решението в осъдителната част се обжалва от Й. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправни въпроси, които обобщени и уточнени в духа на заявените касационни оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС) са следните: 1. Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от неправилното решение, с което първата инстанция неправилно е квалифицирала иска? 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил възражение за прихващане, което първата инстанция е отказала да приеме за съвместно разглеждане? и 3. Има ли правомощие въззивната инстанция за...