Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Драки-Л. Ч.", чрез адв. Г. М., срещу решение от 25.02.2010 г. по адм. дело № 2036 от 2002 г. на Софийския градски съд - административно отделение, трети "в" състав, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ДРА № 135 от 10.04.2006 г. на ТДД - Благоевград, потвърден с решение № 983 от 10.07.2002 г. на директора на РДД - гр. С..

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. С., при ЦУ на НАП, представляван от юрк. П. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с оспорения ДРА на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по процесните данъчни фактури на основание чл. 64, т. 2 вр. чл. 55, ал. 5 ЗДДС отм. . По отношение на доставчиците ЕТ "С. К.", ЕТ "Касандра 3" и ЕТ "Дарина-2000-В. В." съдът е установил, че по-голямата част от фактурите, издадени от тези доставчици, както и начисленият по тях ДДС са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответните периоди. Прието е обаче, че не е доказано начисляването на данъка от тези доставчици като една от кумулативните предпоставки за признаване на данъчен кредит. В тази връзка по делото са изслушани две основни и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, като при нито една от тях преките доставчици не са намерени на декларираните данъчни адреси. Съдът е приел, че...