Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Амко – антикорозна защита”-ЕООД-гр. С., представлявано от управителя К. Х. А., чрез пълномощника й адв. Т., срещу решение № 876 от 12.04.2010год.,постановено по адм. д. № 3205/ 2008год. Административен съд – София град, първо отделение, шестнадесети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 20003204/ 15.10.2007год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София-град, и на Дирекция ”ОУИ”-гр. С. е присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 225, 13лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания ревизионен акт, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът - Директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.
Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на „Амко – антикорозионна защита”-ЕООД-гр. С., представлявано от управителя К. Х. А., срещу ревизионен акт № 20003204/ 15.10.2007год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София-град, потвърден с решение № 590 от 10.04.2008год. на директора на Д”ОУИ”-гр. С., в частта му, в която за данъчен период м. 12/06год. не е признато право на данъчен кредит в размер на 38 756, 58лв. по фактури, издадени от ЕТ”Н. Н. – 2005 – Х. Б.” и са определени лихви за забава в размер на 4 076, 04лв. Административният съд е описал подробно установените факти и обстоятелства по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки – наличие на основание по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС отм. поради ненамиране на доставчика на деклариран данъчен адрес и не представяне на доказателства след поискването им по реда на ДОПК относно реалността на извършените доставки. Съдът е описал подробно и събраните по делото доказателства, в това число заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. При отделяне на спорното от безспорното е направен извод, че основният спор между страните по делото се свежда до това налице са реални доставки на евродизел по процесните фактури. За да отговори на спорния въпрос, първоинстанционинят съд е дал на първо място тълкуване на понятието „доставка” по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС отм. , в това число какви доказателства следва да бъдат налице, за да бъде установено нейното извършване, след което е извършил анализ на събраните по делото доказателства, съобразявайки наред с това доводите и аргументите на страните. Изложени са мотиви, че както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство е установено, че доставените количества гориво са изписани от дружеството-жалбоподател ката разход, като горивото е използвано в три направления в производствената му дейност, като в същото време както по време на ревизията, така и по време на съдебното производство не е била извършена проверка в счетоводството на доставчика. Административният съд е посочил, че вещото лице при извършване на проверката също не е установило контакт с доставчика, а е извършило анализ на счетоводна документация, за която се твърди, че част от счетоводството на доставчика. В тази насока са изложени мотиви, че по делото не са представени доказателства относно качеството на лицето, което е предоставило счетоводна документация на вещото лице и правомощията му да представя такава от името на търговеца, че адресът, на който е представена документацията не съвпада с официалния адрес на кореспонденция на доставчика, деклариран пред органа по приходите, че съгласно ЗСч. ръководителят на предприятието следва да съхранява счетоводната документация и следователно той е лицето, което следва да я представи на органа по приходите. На основание на тези мотиви и предвид обстоятелството, че доставчикът не е открит на деклариран данъчен адрес, в това число и по време на оспорване на ревизионния акт, е изграден извод, че проверка в счетоводството на ЕТ”Н. Н. - 2005 – Х. Б.” не е извършвана, поради което не може да се приеме, че представените счетоводни документи удостоверяват извършените от него счетоводни записвания във връзка с процесните фактури. Административният съд е отбелязал, че в хода на ревизията е установено, че доставчикът не притежава ДМА и нает персонал, като наличието на такива не е установено и в хода на съдебното производство. Първоинстанционният съд е извършил и анализ на доказателства предвид характера на доставената стока – дизелово гориво. В тази насока са изложени мотиви, че последното предполага специфичен режим на транспортиране и складиране на стоката, в това число наличие или наемане на специализирани транспортни средства, както и наличие или наемане на специализирана складова база, а както по време на ревизията, така и при административното и съдебното обжалване не са представени доказателства за транспортиране и съхранение на горивото от доставчика. Съдът е посочил, че съгласно представения по делото договор за доставка между страните, предаването на горивата и прехвърлянето на собствеността следва да се извършва с експедиционен лист и товарителница, а такива не са ангажирани нито от доставчика, нито от жалбоподателя. На база на изложеното е направен краен извод, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да удостоверяват, че доставчикът ЕТ”Н. Н. – 2005 – Х. Б.” е извършил конкретна доставка, или че разполага с възможност да я извърши, поради което не е налице едно от кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит и издаденият ревизионен акт се явява законосъобразен.
Решението на административния съд е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба се поддържат оплаквания по всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че административният съд е направил необосновани изводи на събраните по делото доказателства, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни.
От данните по делото е видно, че дружеството жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит през данъчен период м. 12/06год. в размер на 38 756, 58лв. по фактури, издадени от ЕТ”Н. Н. – Х. Б.”. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, при която той не е бил открит на деклариран данъчен адрес. По реда на ДОПК на същия е изпратено искане за представяне на доказателства във връзка с доставките, но в определения срок такива не са представени. На база на това органът по приходите е приел, че не е доказано извършването на реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС отм. по въпросните фактури и е отказал право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС отм. . С оглед на това, правилно административният съд е приел, че основният спорен въпрос между страните дали по процесните фактури са извършени реални доставки. За да отговори на спорния въпрос решаващият съд е дал тълкуване на законовите разпоредби, относими към неговото решаване, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложените аргументи в тази насока са логически издържани на фактите по делото и закона и се споделят напълно от настоящата инстанция.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, анализирайки представените по делото писмени доказателства, както и заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. По-голяма част от писмените доказателства са били ангажирани от жалбоподателя още с възражението срещу ревизионния доклад и са били обсъдени както от съставителя на ревизионния акт, така и от решаващия орган при административното обжалване. С оглед на предмета на доставката – дизелово гориво е прието, че от ангажираните доказателства не може да бъде установено наличието на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Тези доводи са били възприети от първоинстанционния съд, който освен тези доказателства е обсъдил и допълнително ангажираните такива в хода на съдебното обжалване. Освен изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, че не са ангажирани никакви доказателства относно качеството на „счетоводител” на лицето, което е представил счетоводната документация на вещото лице, както и на липсата на представителна власт на това лице по отношение на доставчика, следва да бъде посочено и следното. В хода на делото с молба от 17.06.2009год. л. 532 и сл. от първоинстанционното дело, жалбоподателят е представил договор за доставки на горива от 18.12.2006год., сключен между него и доставчика ЕТ”Н. Н. – 2005 – Х. Б.”, както и приемо-предавателни протоколи за фактическо предаване на горивото по процесните фактури. Въпросните доказателства наистина не са оспорени от представителя на приходната администрация, по тях той е взел становище по същество, а по отношение на тях първоинстанционният съд е приел, че те не доказват прехвърляне на собствеността върху горивото, тъй като по договор това следва да се извърши чрез експедиционен лист и товарителница. Въпросните доказателства са частни документи и като такива те нямат обвързваща съда доказателствена сила. Същите нямат и достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, като най-ранна такава може да бъде приета датата на представянето им по делото – 17.06.2009год. Освен това, ако въпросните доказателства действително са съставени на датата, посочена в тях, те следва да са били налице и да бъдат проверени по време на ревизията както в счетоводството на доставчика, така и в счетоводството на жалбоподателя, каквито данни не са налице, от което може да бъде изведен извод, че доказателствата са новосъставени с цел да бъде защитена тезата на жалбоподателя за реално изпълнение на доставките. Също така, по делото не са ангажирани никакви доказателства относно транспортиране на горивото от доставчика към получателя му, като във фактурите, издадени от предходния доставчик „Елада импекс”-ООД към доставчика ЕТ”Н. Н. – 2005 – Х. Б.” е вписано място на сделката гр. Е. и включен транспорт съответно до Ихтиман и Благоевград, което не може да се обвърже с доставките до жалбоподателя в базата му в с.Д. Л., Софийско. Като индикация за липса на реални доставки следва да бъде посочено и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за реално заплащане на данъчната основа/цената на горивото/ по фактурите. Изложеното в мотивите на съдебното решение, че такова плащане е извършено, не съответства на фактите по делото. Писмени доказателства в тази насока не са ангажирани в хода на делото, а при разпита на вещото лице при приемане на първото заключение – протокол от 10.12.2008год., л. 419 от първоинстанционното дело, същото е заявило, че не е изследвало този въпрос, като допълнителни задачи в тази насока в последствие не са му поставяни.
Систематизирайки изложеното следва да бъде направен извод за липса на реални доставки, основаващ се на това, че : 1. липсват доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика; 2. липсват доказателства за заплащане на данъчната основа по фактурите; 3. не са налице достоверни доказателства за транспортиране и реално предаване на стоката; 4. заключението на вещото лице относно начисляване на данъка и осчетоводяване на доставките е изградено въз основа на предоставени данни от лице, което няма представителна власт по отношение на доставчика. Наличието на реални доставки е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит и липсата на такива е пречка за възникването му, поради което е без значение обстоятелство, че данъкът по процесните фактури е заплатен по ДДС-сметка на доставчика. Без значение по делото е обстоятелството с какво гориво жалбоподателят е реализирал извършените от него последващи доставки, тъй като спорът е налице ли са реални доставки по процесните фактури.
След като е стигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд-София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция сумата 1 306, 65лв. юрисконсулско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 876
на Административен съд – София град, първо отд., шестнадесети състав, от 12.04.2010год.,постановено по адм. д. № 3205/08год. ОСЪЖДА
„Амко – антикорозна защита”-ЕООД-гр. С. да заплати на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. сумата 1 306, 65 /хиляда триста и шест лева и 65ст./ лева юрисконсулско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Г./п/ М. Р.
М.Р.