Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс( АПК).Образувано е по касационната жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 30.03.2009г. по адм. д.№ 1072/2007г. по описа на Софийски градски съд. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.Счита се, че неправилно съдът не е кредитирал приложената по делото заповед № ЛС-03-1348 от 13.12.2006г. на министъра, с която той е делегирал правата си. Иска се отмяна на решението.

Ответната страна -Т. Д. Т. счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалбата на Т. Т. против заповед № Л-981/ 05.02.2007 г. на Г. Д. на ГД " Изпълнение на наказанията " при МП, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 1, т. 8, ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение поради това, че служителят с неспазването на реда за охрана и изолация на задържаните лица е нарушил Етичния кодекс - чл. 25 и чл. 31. С обжалваното съдебно решение ., съдът е извършил служебна проверка на законосъобразността на издадената заповед и приел, че са налице нарушения на производствените правила по чл. 239 и чл. 230 от ЗМВР и поради това, иначе мотивираната и издадена от компетентен административен орган заповед е отменена.

Решението е обосновано и законосъобразно. Постановено е след анализ на представените с административната преписка писмени доказателства, при правилно прилагане на закона.То е в съответствие с материалния закон - чл. 20, ал. 4 от ЗИН отм. , във връзка с чл. 230 от ЗМВР /редакция, ДВ, бр. 17/2006 г. /. Дисциплинарното нарушение е...