Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр. С., срещу решение от 13.04.2010 г. по адм. дело № 74/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, трети А състав, с което по жалба на „Г. Т. – България” ЕАД е отменен РА № 104/13.04.2006 г. на ТД „Големи данъкоплатци и осигурители”, гр. С., потвърден с решение № 1851/29.08.2006 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – София при ЦУ на НАП., в частта, в която не е признат данъчен кредит за данъчни периоди м. 6 – м. 12.2003 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – „Г. Т. – България” ЕАД, представляван от адв. Иванов изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробно изложени съображения.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна:
За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че „Г. Т. – България” ЕАД е сключил споразумения с „А. Б. С.”, Франция, „М. Г.Х” Германия и с „Е. М.”, Швеция, с които страните са се съгласили жалбоподателят в качеството си на оторизиран център да извършва поддръжка, гаранционни и извънгаранционни ремонти на техните продукти. Насрещната страна по тези споразумения се е задължила да заплаща услугите и вложените резервни части при условия и ред, установени в договорите. Установено е и че издадените от жалбоподателя фактури на чуждестранните дружества за процесните данъчни периоди са в изпълнение на посочените споразумения. Съдът е кредитирал заключенията по ССЕ, от които се установява, че собствениците на ремонтираните...