Производството е по чл. 209 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на О. А. Н. от гр. С. срещу решение № 878 от 10.11.2008 г. по адм. д. № 4039/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, І отделение, 18 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

О. Г. директор на Столично управление "Социално осигуряване" не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 878 от 10.11.2008 г. по адм. д. № 4039/2008 г., Административен съд София град, І отделение, 18 състав е отхвърлил жалбата на О. А. Н. от гр. С. срещу Решение № 178 от 16.06.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Съдът е приел за установено, че Николова е имала съзнанието, че за нея не съществува право да получи пенсията на починалия й съпруг за м. юни 2005 г., поради което не може да отпадне задължението й да върне същата. Направен е окончателния извод, че лицето е недобросъвестно и актовете на органите на НОИ са законосъобразни. Обжалваното решение е правилно.

По първоначалното дело е било установено, че съпругът на касаторката-С. А. Н. е починал на 28.05.2005 г. Съгласно чл. 96, ал. 2 КСО пенсията се прекратява от края на месеца, в който пенсионерът е починал. Следователно Николова не е имала право да получи пенсията на починалия й съпруг за м. юни 2005 г., а видно от жалбата й до Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" от 22.02.2008 г. тя е сторила именно това.

На въпроса дали лицето е било добросъвестно следва категорично да се отговори отрицателно.В обясненията си...