Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на Ч. А. Ш. от гр. П., срещу решение № 3205 от 11.03.2010г. по адм. д. № 8809/2009г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-2527/17.04.2009г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. В жалбата се излагат доводи, че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка, поради което е формирал неправилни правни изводи, а оттам е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Сочи се, че съдът не е съобразил допуснатото нарушение на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР. Твърди се също така, че не е имало основание за налагане на дисциплинарно наказание единствено поради факта на повдигнато срещу жалбоподателя обвинение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и съдът да се произнесе по съществото на спора, като отмени оспорената заповед.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез старши юрисконсулт Д. Л., оспорва жалбата и излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, доколкото възприетата фактическа обстановка по дисциплинарното нарушение е идентична с тази, предмет на обвинение за извършено от същото лице престъпление. По делото е налице вече влязлата в сила присъда, потвърдена с представеното по делото решение на ВКС, от което става ясно, че не е извършено престъплението, за което касаторът е обвинен. Тъй като е идентична фактическата обстановка по дисциплинарното нарушение, очевидно заповедта се явява немотивирана, а оттам и издадена в нарушение на закона и следва да бъде отменена. В този смисъл са основателни доводите за допуснати нарушения при разглеждане...