Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е

по касационна жалба на началника на Митница – Югозападна

срещу решение № 31/17.01.2011 г., постановено по адм. дело № 257/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта с която е отменено решение № 1000-0132/25.11.2009 г. на Началника на Митница – Кулата (сега Митница – Югозападна) за определен размер на дължимите държавни вземания – ДДС в размер на 5934, 89 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2009 г. в размер на 1182, 63 лв., по внос на стоки по ЕАД 08BG005400H0010152/H-1015/20080520 и по ЕАД 08BG005400H0010685/H-1065/20080526 и по касационна жалба на "С. М." ЕООД – гр. С.

срещу същото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу същия митническия акт за определено задължение за мито в размер на 29 674, 47 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2009 г.

Наведени са доводи за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационните жалби, в които се иска отмяна на обжалваното съдебно решение в съответната обжалвана част.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби, за правилност на съдебното решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила .

Касационните жалби, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК са процесуално допустими, но разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, според която по посочените в решението 2 бр. ЕАД "С"ЕООД е осъществило внос от Македония на дамски блузи от синтетика и дамски блузи от памук под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба(код 4200) с предмет на доставка за друга държава – членка на ЕС – Германия. Приложен е сертификат за движение на стоките - EUR 1 А0387485 и А0387486 с дати на издаване съответно 17.05.2008 г. и 24.05.2008 г. На основание на тези сертификати стоките са освободени от митни сборове и други държавни вземания, определена е преференциална ставка на митото - 0% . Приложен е чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, при което ДДС е недължим.

При последваща проверка на основание чл. 32 от Протокол 4 към Споразумение за стабилизация и асоцииране между ЕС и РМакедония, двата сертификата за движение на стоките EUR 1 А0387485 и А0387486 с дати на издаване съответно 17.05.2008 г. и 24.05.2008 г. са изпратени по линия на международното сътрудничество до македонските митнически власти. В получения писмо-отговор №02010999/29.04.2009 г. от македонските митнически власти се съдържа информация, че фирмата посочена като износител "In Time Textil"DOOEL, гр. Щ., Македония, не е представила необходимите документи за безспорно установяване, че стоките са с преференциален произход от Македония. В писмото-отговор митническите власти на Македония информират запитващите митнически органи на РБългария, че сертификати за движение на стоките EUR 1 А0387485 и А0387486 следва да се считат за невалидни документи по отношение на преференциален произход на стоката от Македания.

Позовавайки се на констатациите от насрещната проверка, българските митнически органи приемат, че не следва да се ползват тарифни преференции и на основание чл. 204, ал. 1/б от Митническия кодекс на Европейския съюз - Регламент на Съвета №2913/92 г. и чл. 199, ал. 1, т. 7 от Закона за митниците са определили митните сборове и във връзка с това - съответен размер ДДС.

В хода на оспорване на митническия акт пред съда, жалбоподателят - "С. М."ЕООД е оспорил истинността на писмо №02010999/29.04.2009 г. Във връзка с оспорването и от двете страни са представени доказателства, които са били приети по делото. От цялостния анализ на съдържащите се данни в приетите писмени доказателства, съдът е направил извод за неоснователност на оспорването на писмо №02010999/29.04.2009 г. и същият като официален удостоверителен документ е обсъждан от съда като ползващ се с доказателствена сила.

Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е установил със съответни насрещни доказателства, че фактите посочени в писмото са неверни, в какъвто смисъл е било оспорването на официалния документ. Поради това, че тежестта за доказване неистинността на документа е за жалбоподателя и последният не е провел успешно оспорването, съдът правилно е признал с решението си, че писмо №02010999/29.04.2009 г. представляващо отговор на македонските митници, е истински документ.

Установяването, че сертификати EUR 1 А0387485 и А0387486 не съдържат достоверна информация за стоки с преференциален произход, води до извод за законосъобразност на определеното задължение за мито за внесената стока.

Оспореното решение на митническия орган е законосъобразно в частта за определеното задължение за мито и лихви върху тях, но е неправилно в останалата част за допълнително начисления ДДС и лихви за това задължение, както правилно е приел първоинстанционния съд.

При поставяне на стоките под режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба е декларирано с двете ЕАД продажбата към краен потребител в държава-членка на ЕС, което обосновава освобождаване от ДДС по чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС, вр. чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС. Приложени са, като доказателство за продажбата към краен потребител в държава-членка на ЕС, фактури за продажби и международни товарителници. В тази част ЕАД не са оспорени от административния орган, поради което са налице основанията за приложимост на сочените разпоредби от ЗДДС и ДДС е недължим. Правилно административния акт е бил отменен в тази част от първоинстанционния съд като незаконосъобразен, издаден при липса на фактически и правни основания в тази част.

По изложените съображения по съществото на спора, оспореното съдебно решение е правилно и в двете части: в отменителната за задължението за ДДС и лихви за забава, и в потвърдителната част, с която е отхвърлена жалбата за определения размер на мито и съответните лихви за забава.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК.

Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 31/17.01.2011 г., постановено по адм. дело № 257/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград . Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ И. А.а

Ф.Н.