Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Б. К.” ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 959/13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 10966/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 22501100448/06.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 1646/09.07.2012 г. на Директора на Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението”, понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че спорната доставка е реално осъществена, а липсата на подписан тристранен протокол между получателя, доставчика и лизингодателя не води до обратния извод. Навежда довода, че данъчното събитие е възникнало на датата на фактическото предоставяне на стоките, за които е уговорено, че собствеността ще се прехвърли под отлагателно условие по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. В тази насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С., чрез процесуален представител, в о. с.з оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен...