Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д. Т.” ООД, с. П. против решение № 254 от 06.02.2013г. на Административен съд, гр. П. по адм. дело № 296/2011г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1638/04.11.2010г. на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 30/20.01.2011г. на директора на А. М. за отказ да се възстанови надвнесен акциз в размер на 6908 лева по искане вх. № ЗАДС-1756/17.05.2010г. и са присъдени разноски в полза на митница Пловдив.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено без да се съобрази с данните по делото и по-конкретно с отмяната на административния акт за отнемане на издадения му лиценз № 48/26.06.2006г. за управление на данъчен склад с ИНДС № BGNCD00067001 и в нарушение на материалния закон. В тази връзка посочва, че към момента на повторното разглеждане на искането за възстановяване, нормата на чл. 27, ал. 9 от ЗАДС е отменена и преклузивният срок, на който съдът се е позовал не е въведен като изискване. Искането е за отмяна на съдебното решение и да се реши спора по същество като се отмени обжалвания административен акт и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде върната на органа за ново произнасяне със задължителни указания.

От процесуалния представител на касатора адв.. Р. се релевират и доводи за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като производството е протекло срещу първоначално издадения административен акт, а не срещу решението на директора на А. М., при участието на друг ответник, по друг процесуален ред и с друга доказателствена тежест.

Ответникът – началник на митница Пловдив в постъпилата по делото молба от 23.10.2013г. на процесуалния му представител юрк. В. В. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението...