Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 129, ал. 7 и чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Б. срещу Решение № 73/09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 548/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1118587/05.12.2011г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Б., ИРМ – Сливен, с който е отказано възстановяване на заплатени суми за данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък за 2010 год. и приписката е върната на ТД на НАП - Бургас за ново произнасяне.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът разширително е тълкувал разпоредбата на чл. 4 от Споразумението по прилагане относно освобождаване от данъци и данъчни облекчения в изпълнение на Споразумението между правителството на Р. Б. и правителството Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната. Сочи, че последното изрично дефинира понятието „изпълнител по договори със Съединените щати”, отнасящо се само до небългарски юридически или физически лица, а Споразумението по прилагането му не разширява кръга на лицата, подлежащите на освобождаване от посочените данъци, а само конкретизира реда за това. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспореното АПВ, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Б. Х.елна компания” ООД, гр. С. не изразява становище...