О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 136

гр. София, 20.03.2018год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д.№ 2312 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 173/20.06.2017г. по в. т.д. № 559/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №223/ 16.05.2016г. по т. д. № 580/2015г. на Пловдивски окръжен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на А. Н. Д. сумата от 281 000 евро по запис на заповед, издаден на 23.08.2012г. с падеж 30.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 8231/2015г. на ПРС на 01.07.2015г. до изплащането й. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът по касацията А. Н. Д. оспорва в писмения си отговор основателността на касационната жалба и изпълнението на условията за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в полза...