Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 5830 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 14275/2016 на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от Г. И. И. от [населено място] против С. о. за сумата 3500 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 01.04.2013 г. – 01.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.04.2015 г. За разликата до предявения размер от 7000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че ищецът живее в апартамент в жилищна кооперация, находяща се на [улица]в[жк]. Прието, че ежедневно ищецът води и връща децата си от детска градина и училище, намиращи се в район „О. к.”. В района, през който преминават, за да достигнат от дома си до съответното детско заведение има улична настилка, която може да бъде възприета като асфалт, но пътните платна са тесни и отстрани насипани с чакъл и пясък. Придвижването на хората се осъществява по пътното платно, тъй като няма изградени тротоари. Няма и улично осветление, което създава допълнителни неудобства през ранните и по-късни часове на деня – пешеходците трябва да се предпазват от преминаващите по пътното платно автомобили, без да имат видимост върху какво и къде ще отстъпят на колите. Липсата на безопасно място за движение на пешеходците е предизвиквала у ищеца постоянно възмущение и афект, притеснения и страх за безопасността на децата му. Тротоари и улично осветление не са били осигурени от Общината и към месец декември 2015 г., въпреки уверенията, че има подадени справки за ремонт на тротоарни настилки и осигуряване на достъпна среда, вкл. и за хора с намалена подвижност (към която група спада ищеца както родител на малки деца съгласно § 1, б. „д” от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството), както и че ремонта на тротоарите ще бъде предложен за включване в програмата за 2013 - 2015 г. При така установените факти е прието, че в периода от 01.04.2013 г. до 01.04.2015 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от бездействието на ответната община да изпълни задълженията си по чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, във връзка с устройството, изграждането и поддържането на общинската пътна инфраструктура и прилежащите към нея съоръжения в урбанизираните територия – задължения за изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. След преценка на обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението: възрастта на пострадалия; времетраенето, вида, характера и интензитета на увреждането и същевременно липсата на доказателства относно състоянието на пътната инфраструктура до детската градина на едно от децата му; липсата на доказателства и относно факта, че след юли месец 2014 г. ищецът полага грижи за още едно дете, чието придвижване в района на местоживеенето му да обуславя по-голям обем на търпените вреди, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 3500 лева, които е присъдил на основание чл. 49 ЗЗД, отхвърляйки иска до предявения му размер от 7000 лева.

Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 3500 лева е постъпила от Столична община с оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: на кой съд са подсъдни делата за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от липсата на изградена инфраструктура – на гражданския или на административния и въвежда ли съществуващата правна уредба преки задължения за общинската администрация във връзка с управлението, изграждането, и стопанисването на общинските пътища, както и срокове за тяхното изпълнение. Приложени са решение № 14126/22.12.2015 г. по адм. дело № 4609/2014 г. на ВАС, решение № 6632/05.06.2015 г. по адм. дело № 2455/2014 г. на ВАС, и решение № 7017/12.06.2015 г. по адм. дело № 6663/2014 г. на ВАС.

В частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 3500 лева до предявения му размер, въззивното решение е обжалвано от Г. И.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса (след уточнението му в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.1910 г. ОСГТК ВКС) относно правомощията и задълженията на въззивния съд в случаите, в които приема за недоказани факти, квалифицирани като безспорни от първоинстанционния съд, при липса на оплаквания в тази връзка във въззивните жалби – въпрос, разрешен в противоречие тълкувателно решение 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1.2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 54/25.03.2014 г. по гр. д. 3066/2013 на ІV г. о. ВКС; решение № 452/16.11.2011 г. по гр. д. 621/2010 на ІV г. о. ВКС; решение № 188/13.05.2014 г. по гр. д. 5563/2013 на ІV г. о. ВКС и решение № 340/04.11.2015 г. по гр. д. 1668/2015 на ІV г. о. ВКС. Изложени са доводи за наличие и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди, причинени поради неспазване на изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

Въпросът на кой съд са подсъдни делата за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от липсата на изградена инфраструктура – на гражданския или на административния, е разрешен в съответствие с т. 3 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, съгласно което исковете за вреди, произтичащи от пътно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на Столична община са подсъдни на гражданските съдилища. Съгласно Тълкувателното постановление, дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право, т. е. на гражданския съд са подсъдни и делата за вреди, причинени от липсата на изградена пътна инфраструктура. Предвид изложеното, доводът за недопустимост на обжалваното решение е неоснователен. Неоснователен е и доводът за наличие на противоречие със съдебната практика – приложените съдебни актове са на административни съдилища, поради което съгласно т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът въвежда ли съществуващата правна уредба преки задължения за общинската администрация във връзка с управлението, изграждането, и стопанисването на общинските пътища, както и срокове за тяхното изпълнение. Така поставеният въпрос е разрешен в т. 3 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, съгласно което лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно за препятствия по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като тези им задължения са нормативно уредени в чл. 18, ал.l от Конституцията, чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл.З, чл. 8, чл.З0 - 32 от Закона за пътищата, чл. З, чл. 167, чл. 176 от Закона за движение по пътищата.

Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът относно приложението на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди, причинени поради неспазване на изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост съобразно конкретните обстоятелства по делото; съобразно характера и интензитета на преживените морални вреди, продължителността им и всички останали обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението.

Основателен е въведеният в касационната жалба, постъпила от Г. И., довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно правомощията и задълженията на въззивния съд в случаите, когато приема за недоказани факти, квалифицирани като безспорни от първоинстанционния съд и може ли съдът да се произнася по правилността на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка при липса на такива оплаквания във въззивната жалба. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка не е подкрепена с доказателства (състоянието на пътната инфраструктура от дома на ищеца до детската градина на едно от децата му, както и че след юли месец 2014 г. ищецът полага грижи за още едно дете). С. Т. решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, текстът на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава въззивния съд при проверка правилността на първоинстанционното решение до заявените във въззивната жалба оплаквания - въззивният съд може да приеме, че релевантен за делото факт е погрешно установен от първоинстанционният съд само, когато въззивната жалба съдържа такова оплакване. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер по въпроса: в кои случаи въззивният съд се произнася по правилността на установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка и какви са правомощията и задълженията му, когато констатира, че релевантен за делото факт не се е осъществил.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5830 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 14275/2016 на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от Г. И. И. от [населено място] против С. о. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между сумата 3500 лева и 7000 лева.

УКАЗВА на касатора Г. И. И. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 70 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5830 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 14275/2016 на Софийски градски съд в останалата му част.

При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: