№ 155

София, 04.07.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Райна Пенкова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4723 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 255 от 20.03.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 5830 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 14275/2016 на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от Г. И. И. от [населено място] против С. о. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между сумата 3500 лева и 7000 лева.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси по приложението на чл. 269 ГПК - в кои случаи въззивният съд се произнася по правилността на установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка и какви са правомощията и задълженията му, когато констатира, че релевантен за делото факт не се е осъществил.

Съгласно установената задължителна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Изключенията от това правило са случаите, когато съдът следва да приложи установена в публичен интерес материалноправна норма или е задължен да следи служебно за интересите на страна в процеса (ненавършили пълнолетие деца или лица, по отношение на които се иска поставяне под запрещение). Във...