Определение №130/20.03.2018 по гр. д. №3461/2017 на ВКС, ГК, I г.о.

Определение по гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 2

1.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 130

София, 20.03.2018 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.03.2018година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело N 3461 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. Ц. срещу въззивно решение от 20.06.2016 г. по гр. д. № 7304 /2014 г. по описа на Софийски градски съд, г. о., с което е оставено в сила решение по гр. д. № 11190 /2001 г. на Софийски районен съд, 55 с-в. по извършване на съдебна делба на магазин в [населено място] и по претенции по сметки на всеки от трима съделители срещу всеки един от останалите десет съделители с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за общата сума 4 685.99 лева.

Жалбоподателят обжалва въззивното решение в частта по извършване на делбата и по отхвърлените негови претенции по сметки.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещните страни не са подали писмени отговори на касационната жалба.

Настоящият състав намира, че жалбата в частта по извършването на съдебната делба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу частта от въззивно решение по иск за съдебна делба, за който не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 (предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.).

Касационната жалба в нейната част по исковете (претенциите) на жалбоподателя по сметки, предявени в съдебната делба, всеки от които е с цена под 5 000 лева, е недопустима. Тези искове са облигационни, за парични вземания, и цената на всеки един от тях се определя поотделно съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК - в размер на търсената сума по всеки един от тях.

Жалбоподателят И. Р. Ц. сочи цените на тези искове в следните размери: 1 233.16 лева, 616.58 лева (на два иска срещу двама отделни съделители), 411.05 лева (на четири иска), 246.63 лева (на два иска) и 82.21 лева. Всяка една от тези цени е под 5 000 лева.

Това обаче (видно от молба от 05.02.2013 г. (л. 264) са общите размери на исковете на тримата съделители срещу всеки един от останалите десет съделители. А размерите на исковете на И. Р. Ц. според въззивния съд (така, както са уточнени в същата молба, съответно на неговата квота) като част от посочените по-горе цени, са още по-ниски, съответно: 81.82 лева, 40.91, 27.27 лева, 16.35 лева и 5.44 лева.

Съгласно чл. 280, ал. 3 (предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК жалбата следва да бъде върната.

Първоинстанционното и въззивното производства са се развили по реда на ГПК от 1952 г отм.

Първоинстанционният съд е изнесъл на публична продан магазина (с площ 23.50 кв. м.), тъй като е приел, че съгласно заключението на СТЕ е неподеляем: от него не могат да бъдат образувани толкова самостоятелни обекти от правото на собственост, колкото са съделителите по делото.

Районният съд се е произнесъл по предявени по реда на чл. 286 ГПК отм. претенции по сметки на трима срещу десет съделители, с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС на общо стойност на необходими разноски 4 685.99 лева, извършвани в периода 2007 – 2012 г., уточнени по размери, за които са предявени от всеки от ищците срещу всеки от ответниците с молба от 05.02.2013 г.

За да остави в сила първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че магазинът е неподеляем, което е установено с неоспорено заключение на СТЕ.

По довод, че първоинстанционният съд не е се е произнесъл по претенциите по сметки в размерите, в които са предявени, въззивният съд е приел, че не е направено искане за допълване на първоинстанционното решение по чл. 190 ГПК отм. и тъй като въззивният съд е сезиран с жалба единствено срещу частта, за която първоинстанционният съд се е произнесъл, въззивният съд не дължи произнасяне за горницата.

В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.):

1. Какви са правомощията на въззивния съд по отношение на обжалваното първоинстанционно решение във втората част на делбата, когато същата се разглежда по реда на отменения ГПК, когато от текста на това решение на първата инстанция/ не става ясно дали е налице произнасяне по всички предявени искове или е налице частично произнасяне по същите искове?

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд се произнесъл само за част от размера на предявените от трима съделители отделни претенции по сметки.

2. Следва ли въззивният съд след преценка на всички събрани по делото доказателства и като установи противоречие между тях, по силата на служебното начало да допусне изслушването на съдебна експертиза или да даде указания на страните за ангажиране на релевантни доказателствени средства?

3. Следва ли да бъде съобразен характерът на извършените необходими разноски с оглед предназначението на имота, предмет на делбата?

Вторият и третият въпроси са във връзка с довод, че извършените строително-монтажни работи представляват необходими разноски.

4. Наследниците на починал съделител имат ли качеството на кредитор за вземането за възстановяване на разноски за съсобствен имот, предмет на делбата, направени от наследодателя?

Въпросът е свързан с довод, че неправилно не е признато вземане за разноски на съпруг на съсобственик, който ги е направил (този, за който се твърди, че ги е направил, е различен от жалбоподателя).

Всичките изведени въпроси не се отнасят и не са обусловили частта от въззивното решение по извършване на делбата, която подлежи на обжалване, а се отнасят до частта от въззивното решение, която не подлежи на обжалване, поради което с извеждането на тези въпроси не са осъществени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на тази част от въззивното решение, която подлежи на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, не са представили списъци за разноски и доказателства за извършване на разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК ВРЪЩА касационната жалба на И. Р. Ц. срещу въззивно решение от 20.06.2016 г. по гр. д. № 7304 /2014 г. на Софийски градски съд в частта по облигационните искове (претенции) на И. Р. Ц. по сметки, предявени в съдебната делба, с цени на всеки отделен иск (претенция) под 5 000 лева.

В тази част определението може да бъде обжалвано от И. Р. Ц. с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 20.06.2016 г. по гр. д. № 7304 /2014 г. на Софийски градски съд в частта по извършване на съдебна делба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2

Дело
Дело: 3461/2017
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...