Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. К., от гр. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. Я. А.а - АК-Плевен, против решение № 664/30.11.2011 г. по адм. д. № 792 /2011 г. на Административен съд - Плевен. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че няма право да иска издаването на скица, поради това, че не е собственик или носител на ограничено вещно право. Позовава се на разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗСПЗЗ, съгласно която при възстановяване на земи в стари реални граници, към молбата се прилага удостоверение и скица от техническата служба на общината. Счита, че съдът е следвало да зачете доказателствената сила на решение № С 18-17/22.05.2002 г. за възстановяване на правото му на собственост върху имота, за който се иска издаване на скица. Оспорва становището на съда, че поради наличие на спор за материално право между него и община П., не може да бъде издавана скица за процесния имота.

Ответникът по делото, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура прави възражение за недопустимост на касационната жалба като просрочена. По съществото на спора дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага твърдения, че е правилен изводът на съда за наличие на спор за материално право, който е основание за отказа да бъде издадена скица. Заявителят в настоящия случай не е установил право на собственост или друго вещно право, въз основа на което да иска издаването й. Обосновано съдът е приел, че липсват предпоставките за издаване на скица и изричният отказ на административния орган е законосъобразен.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от процесуално легитимирано...