Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени: 1/ от А. Н. Б., от гр. С., против Решение №7204/20.11.2013 г. по адм. дело №14588/2012 г. на Административен съд София-град,; и 2/ от М. А. К., от гр. С., чрез пълномощника й - адв.. К., против същото решение по адм. дело №14588/2012 г. на Административен съд София-град, и двете с искания за отмяната му като неправилно, при неконкретизирани отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а с доводи за незаконосъобразност на заповедта, предмет на първоинстанционното производство.

Ответникът:началника на СГКК - София, редовно призован, не се явява.

Ответниците: Т. Г. А. и С. Г. В., редовно призовани, не се явяват.От същите са постъпили становище и молба, с които молят за отхвърляне на касационните жалби, като неоснователни и за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Н. Б., против Заповед №КД-14-22-1006/28.09.2012 г. на началника на СГКК-София, издадена на основание чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, с която е одобрено изменението в КККР на гр. С., Столична община, одобрена със заповед от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в нанасяне на ПИ 1896.999 в съответствие с границите на ПИ с пл.№318, кв. 34, м."в. з.Княжево-Килиите-І етап", р-н "Витоша", съгласно Решение №35/10.11.2011 г. на СГС и приложени документи за собственост, както и нанасяне на нови ПИ: с идентификатор 68134.1896.999, с площ от 1 184 кв. м., собственост на ответниците и Б. А. А., ведно със сгради в него и с идентификатор 68134.1896.1000, с площ от 753 кв. м., собственост на жалбоподателката А. Б. и ответницата М. А. К., съответно заличаване на същите със стари идентификатори 318, 446, 447 и сгради в първия, съгласно приложената Скица-проект към АНГ от 23.07.2012 г.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган и при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР за предприетото изменение, във връзка с влязло в сила решение от 08.06.2006 г. по вгр. дело №2382/2005 г. на СГС, поправено с решение от 06.02.2009 г., в частта на уважения установителен иск за собственост, предявен от ответниците срещу оспорващата и други физически лица. При това изменение съдът е приел, че се изисква съставяне на АНГ, който е съставен, но правилно не е подписан от оспорващата и М. К., поради цитираното влязло в сила съдебно решение и на основание чл. 62, ал. 5 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Така постановеното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон.

По делото е установено, че предмет на оспорената заповед е корекция на границата и площа на ПИ 318 и съседния му 446, по влязлата в сила КККР на гр. С. от 2010 г., като същите са приведени в съответствие с границите и площа на имот пл.№318, кв. 34 по КП от 1978 г., съгласно представените от заявителя - Т. А. документи за собственост и влязло в сила Решение от 08.06.2006 г. по вгр. д.№2382/2005 г. на СГС, поправено с решение от 06.02.2009 г., вписани надлежно в СВ-София под №35, т.ХХХІ от 10.11.2011 г.

Видно от копието на това решение, надлежно заверено, върху същото е отбелязано, че е влязло в сила на 27.11.2007 г., т. е преди одобряване на КККР на гр. С. от 2010 г. Въз основа на него не е извършено допълване на кадастралната основа към действащия РП от 2001 г., послужил като основа при изработване на КККР от 2010 г., поради което в последната площа и границите на ПИ 318, 446 и 447 са идентични на имоти с пл.№318, 446 и 447 по плана от 2001 г., за които са отредени УПИ ІV-318, УПИ VІІ-446 и УПИ V-446 и 447, кв. 34 /последното установено от заключението на СТЕ/.

При това положение правилни са изводите на съда, че предприетото изменение е на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, поради непълнота на КП, послужил за изработване на КККР от 2010 г., в частта на границите и площа на ПИ 318 и 446, тъй като този КП не отразява данните по влязлото в сила съдебно решение. С това решение, поправено с решение от 03.02.2009 г. по същото вгр. д.№2382/2005 г. на СГС / двете надлежно вписани в Службата по вписвания -София/, видно от приложените копия, е уважен частично иска за собственост на ответниците Т. А. и С. В., против шест физически лица, между които са и касаторите А. Б. и М. К., като е признато правото им на собственост на 241 кв. м., представляващи част от имот с пл.№7 по плана от 1971 г., и по скица №6 на вещото лице Георгиев, означени с жълт цвят, като имот с пл.№446 по отменената заповед от 04.11.1998 г., а по КП от 1978 г. като имот с пл.№318 /виж Скица №6 на стр. 275/. Това е именно частта от имота на касаторката - ПИ 446, която с процесното изменение е присъединена към площа на ПИ 318, за да добие площ и граници, както е по КП от 1978 г.

При тези данни по влязлото в сила решение на СГС, което в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила, правилни са изводите на съда, че със същото е разрешен материалния спор за собственост върху частта от ПИ 446, която е присъединена към ПИ 318, поради което съставения АНГ на основание чл. 53, ал. 23 от ЗКИР, вр. с чл. 62, ал. 5, предл. първо от Наредба №3/2005 г., не е следвало да бъде предявяван за подписи на заинтересованите собственици - касатори. По отношение на последните е налице СПН на влязлото в сила решение, която СПН е задължителна за страните, за всички останали съдилища, учреждения и общини в РБ /чл. 297 ГПК, вр. с чл. 144 АПК/. Именно поради това разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е неприложима за случая, от което следва, че оспорената заповед правилно е приета за законосъобразна.

Като е отчел всички гореописани факти и обстоятелства и е извел съответни на тях правни изводи, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №7204/20.11.2013 г. постановено по адм. дело №14588/2012 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 40 - ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ Е. К. Е.К.