Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба (възражение) на М. Д. Р. от гр. В. срещу решение № 363 от 20.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3622/2013 г. по описа на Административен съд гр. В..

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ (РУСО) – Варна не изразява становище по касационната жалба.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на М. Д. Р. срещу решение № 18 от 05.09.2013 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 6408171010 от 10.05.2013 г. на началник отдел „Пенсии” при РУ „Социално осигуряване” – Варна, с което по заявление от 07.05.2013 г. на жалбоподателката е отказано отпускане на наследствена пенсия на основание чл. 82 от КСО и отпускане на добавка от пенсията или сбора от пенсиите на починалия й съпруг, на основание чл. 84 от КСО.

За да постанови този резултат, Административен съд – Варна е приел, че М. Р. не е достигнала изискуемата в закона възраст, за да придобие право на наследствена пенсия. Към датата на подаване на заявлението тя е била на възраст 49 години и 18 дни, а предвидената в закона възраст е 5 години по-рано от възрастта й по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) или преди тази възраст, ако е неработоспособна. Установено е, че за да получава исканата наследствена пенсия Радкова трябва да има навършени 55 години и 8 месеца. Обсъдено е от първоинстанционния съд и липсата на предпоставка за получаване на исканите от нея добавки по чл. 84 от КСО. С оглед изложеното Административен съд – Варна е направил крайният правен извод, че оспореният административен акт е законосъобразен.

Съдът е изложил подробно релевантните за изхода на спора факти и мотивирано е отговорил на възраженията на жалбоподателката. Установено е по делото, че съпругът на М. Р. е роден на 16.03.1953 г., а е починал на 07.11.2012 г., като към тази датата той не е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявление от 07.05.2013 г. Радкова е поискала да й бъде отпусната наследствена пенсия и добавка по чл. 84 от КСО, като е приложила и удостоверение за наследници и акт за смърт. С разпореждане № 6408171010 от 10.05.2013 г., началник отдел „Пенсии” при РУСО – Варна й е отказал отпускането на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО, поради това, че не отговаря на условията за навършена възраст. Радкова е обжалвала така постановеното разпореждане по административен ред, като с решение № 18 от 05.09.2013 г., директорът на РУСО – Варна е оставил в сила оспореният административен акт.

Съгласно чл. 80, ал. 2 от КСО, право на наследяване имат децата, преживелият съпруг и родителите. Според нормата на чл. 82, ал. 2 от КСО – преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по – рано от възрастта по чл. 68, ал. 1, или преди тази възраст, ако е неработоспособен. По отношение на М. Р. видно от удостоверението за наследници, тя има право да получава наследствена пенсия, ако отговаря на условията по чл. 82, ал. 2 от КСО, като за нея е приложима първата хипотеза, т. е. правото на наследствена пенсия възниква 5 години по-рано от възрастта на чл. 68 от КСО. Радкова е родена на 17.08.1964 г., като към датата на подаване на заявлението (07.05.2013 г.) тя е навършила 49 години и 18 дни. За да се изчисли коя е изискуемата от закона възраст следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, която предвижда, че жените придобиват право на пенсия на 60 години, като след 31.12.2011 г., възрастта се увеличава от първия ден на съответната година с 4 месеца. От изложеното следва, че за Радкова правото на пенсия съобразно посочената разпоредба възниква при навършване на 60 години и 8 месеца. Съобразявайки тези изчисления с изискването на чл. 82, ал. 2 от КСО може да се направи извод, че Радкова има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, т. е. след навършване на 55 години и 8 месеца. От гореизложеното може да се направи извод, че за касационната жалбоподателка не е налична една от предпоставките за получаване на наследствена пенсия – не отговаря на условията за навършена възраст.

По отношение на постановения отказ за поисканите от нея добавки по чл. 84 от КСО, следва да се отбележи, че жалбоподателката, в качеството си на преживял съпруг, имащ право да получава наследствена пенсия, но не отговарящ на условията за достигане на изискуемата от закона възраст, не може да получава добавка от пенсията на починалия си съпруг, тъй като тя не е пенсионер. Разпоредбата на чл. 84 от КСО предвижда, че пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг. В случая касационната жалбоподателка няма качеството на пенсионер, не е достигнала изискуемата възраст предвидена в чл. 82, ал. 2 от КСО, за да получава наследствена пенсия. Починалият съпруг на М. Р. също не е бил пенсионер, поради което при навършване на необходимата възраст, тя ще може да получава добавка, при условията на чл. 84, ал. 2 във вр. чл. 83 от КСО.

П. А.ивен съд – Варна е приел, че едва с навършване на 55 години и 8 месеца от Радкова за нея възниква правото на наследствена пенсия и добавки по чл. 84 от КСО.

Неоснователно е позоваването в касационната жалба (възражение) на чл. 168 от КСО, поради това, че макар към настоящия момент да е уредена в закона, професионалната пенсия може да се получава едва след 01.01.2015 г.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 363 от 20.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3622/2013 г. по описа на Административен съд гр. В.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. М.П.