Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ръководителя на Националния партниращ орган по програма за транснационално сътрудничество "УРБАКТ III" 2007-2013 срещу решение № 1131 от 20.02.2020 г. по адм. д. № 12196/2019 г. на Административен съд София - град, с което е обявено за нищожно решение № РД -02-14-1068 / 07.10. 2019 г., издадено от директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган по Програмата за транснационално сътрудничество "УРБАКТ III" 2014 – 2020 г., с което на Столична община е наложена финансова корекция в размер на 1 813, 90 евро.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В обжалваното решение правилно е посочено, че съгласно чл. 8, ал. 4, т. II и т. V от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Регламент № 1299/2013) в програмата за сътрудничество се определят органа или органите, определени да изпълняват контролни функции, както и общо описание на механизмите за управление и контрол. Тази разпоредба недвусмислено посочва актът, по силата на който се осъществява оправомощаването за изпълнение на контролните функции, а именно, Програмата. Конкретизирането на отговорността се съдържа в т. 5.1., таблица 23 (стр. 63) от Програмата, където е регламентирано, че всяка държава членка посочва ведомството, отговорно за упражняването на контролните функции, определени в чл. 23, ал. 4 от Регламент № 1299/2013. Отбелязано е, че това посочване се извършва с анекс. В Анекс 2 на Програмата се съдържа Съгласието, което държавата членка, в разглеждания случай България, изразява със съдържанието на Програмата и ангажимента й за осигуряване на национално съфинансиране. В Приложение 1 “Данни за връзка”, т. 2, към изразеното от Б. С, неразделна част от Програмата, Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерство на регионалното развитие (сега МРРБ) е посочена като ведомството, отговорно за създаване на система за финансов контрол в държавата членка в съответствие с член 23 (4) от Регламент (ЕС) № 1299/2013. С Устройствения правилник на МРРБ, приет с Постановление № 171 на Министерския съвет от 16.08.2017 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г.), главна дирекция „УТС“ е трансформирана в дирекция „УТС“, която се ръководи от директор, а съгласно чл. 29 от същия дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Национален орган и Национално звено за контакт по Програма УРБАКТ III. Изложеното установява компетентността на директора на дирекция „УТС“ да издаде решение № РД-02-14-1068/07.10.2019 г. Сочи, че по аргумент от решение на Съда на ЕС по дело С-465/10 съответните разпоредби от относимите регламенти на ЕС съставляват правно основание, позволяващо на националните органи, без да е необходимо оправомощаване, предвидено във вътрешното право, да възстановят от получателя на безвъзмездната финансова помощ субсидията за реализация на проекта, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана оп същество е основателна.
Съдът е установил, че оспореният акт е издаден от директора на Дирекция „УТС“ в МРРБ въз основа на делегация – издадената заповед № 02-14-191/26.02.201 9г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е възложено на Д.Г да ръководи и организира дейността на „Националния партниращ орган и Националното звено за контакт по Оперативната програма за транснационално сътрудничество в Ю. Е 2007-2013 и Национален орган и Национално звено за контакт по П. Д 2014-2020 и П. Б. С море 2014-2020 и "УРБАКТ III". Със същата заповед (т. 3) на директора на Дирекция „УТС“ в МРРБ е делегирано да издава заповеди и изменения на заповеди, свързани с управлението на програмите, както и всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕСИФ. Оспореният акт попада в категорията актове, посочени в т. 3 от процесната заповед. В т. 3 от същата заповед на директора на дирекция „УТС“ в МРРБ е делегирано да издава заповеди и изменения на заповеди, свързани с управлението на програмите, както и всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕСИФ.
За да обяви нищожност на оспорения административен акт съдът е приел, че не е доказано наличието на компетентност на издателя на акта за налагане на финансовата корекция. В случая не се установява самият делегиращ орган – министърът на регионалното развитие и благоустройството да разполага с компетентност за налагане на финансови корекции по конкретната програма. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно §5 от ДР на ЗУСЕСИФ, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество по отношение, като съгласно т. 4 от разпоредбата, органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. Видно от посочените разпоредби, финансовите корекции се налагат от управляващите органи, съответно от органите за управление на програмите за териториално сътрудничество. Министърът на регионалното развитие и благоустройството не е управляващ орган по процесната програма. Приел, че в националната нормативна уредба липсва изрична регламентация по този въпрос. Решението е неправилно.
Доводите на касационния жалбоподател са основателни.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник гласи, че Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Национален орган и Национално звено за контакт по П. Д 2014 – 2020 и П. Б – Средиземно море 2014 – 2020, Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014 – 2020, Програма ИНТЕРАКТ III, ЕСПОН 2020 и УРБАКТ III, и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз (ЕС) и Структурните фондове. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира Управляващият орган /чл. 25, ал. 1 от ЗА/.
Следва да се има в предвид и, че Национален партниращ орган по процесната програма се явява именно Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ и тя изпълнява този вид функции предвид нормата на чл. 29, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник на министерството. Основен принцип в правото е, че когато за изпълнител на дадено правомощие е посочен не конкретен административен орган, а административна структура, то компетентен да се произнесе е нейният ръководител. По силата на чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите по чл. 2, ал. 2, т. е. на бюджетните организации по смисъла на закона, каквато организация е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, могат да делегират правомощията си по закона на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството изрично са посочени функциите и правомощията на Националния орган, включващи ръководството и организацията на дейността на програмата, включително и да издава всички актове по ЗУСЕСИФ. В случая със заповед № РД-02-14-191/26.02.2019 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството, е определил директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при министерство на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на Националния орган, който като такъв притежава компетентността да издава актове по реда на ЗУСЕСФ независимо от основанието, вкл. да определя недопустими разходи и/или за финансова корекция.
С оглед на това обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Мотивите на съда се свеждат до констатацията, че обжалвания акт е нищожен, поради липса на компетентност на издалият го орган. Спорът не е разглеждан по същество. Като не е изложил мотиви по същество на спора, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими доказателства и да направи правни изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт.
По искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1131 от 20.02.2020 г. по адм. д. № 12196/2019 г. на Административен съд София - град.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.