Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката чрез неговия пълномощник срещу решение №4504/15.04.2020 г. по адм. д. № 1979/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му.
Ответникът по касационната жалба - Сдружение "Правна клиника за потребителите" чрез своя ппроцесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сдружение "Правна клиника за потребителите" срещу отказ №92-00-178 от 29.03.2018 г. на министъра на икономиката за признаване на сдружението за представително сдружение на потребителите на национало ниво.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на министъра на икономиката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същият е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма на административния акт и условно на изискванията за съдържанието на тази форма. В хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е материално незаконосъобразен, тъй като органът не е извършил проверка за съответствието на искането, с което е сезиран, с релевантните изисквания на чл. 170, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗП. Извършената от органа проверка за съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗП е несъответна на разпоредбите на закона. Органът не е посочил и конкретно правно основание за постановения отказ. Нарушението на материалния закон прави акта постановен и в несъответствие с целта на закона.
Обжалваното решение е правилно като постановено при правилното прилагане на материалния закон. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и констатацията на решаващия съд, че предоставянето на жалбоподателя статус на представително сдружение на потребителите на национално ниво се извъшва с нарочен акт на министъра на икономиката при наличието на законово определени предпоставки-чл. 170, ал. 1 ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) /ЗЗП/. В този аспект съдът адекватно е отбелязъл, че видно от релевантната нормативна уредба сдруженията на потребителите и представителните сдружения на потребителите са различен вид сдружения на потребителите, с различни права и именно поради това законодателят е регламентирал по различен начин изискванията към тях. Изискванията за сдруженията са регламентирани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗЗП, а изискванията за представителните сдружения на потребителите са регламентирани в разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ЗЗП. В случая обаче, както правилно е приел съдът, органът е посочил, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗП, която обаче не е приложима по отношение на искането по чл. 170, ал. 1 ЗЗП, поради което посочените от органа мотиви са неотносими към предмета на искането, с което е бил сезиран. В разглеждания смисъл съдът законосъобразно е отбелязъл, че разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ЗЗП съдържа шест конкретни изисквания, като шестото от своя страна съдържа седем подизисквания. Всяко едно от тези изисквания е конкретно основание за отказ от предоставянето на искания статус, но органът не ги е обсъдил и не е посочил кое от тях счита за липсващо, за да бъде мотив на акта му. Тогава, когато една правна норма съдържа няколко различни хипотези, органът е длъжен да посочи и мотивира конкретно коя счита за осъществена. Съдът не може вместо органа да подвежда фактите по делото към релевантната правна норма. Настоящата инстанция счита, че дори да се приеме, че органът е посочил като основание за постановения и оспорен отказ разпоредбата на чл. 170, ал. 1, т. 5 ЗЗП, то това основание се опровергава от доказателствата по делото, тъй като са представени доказателства, че сдружението има нова активна страница на адрес www.pravnaklinika.bg. Що се касае до посоченото като фактическо основание за обжалвания отказ, че като едно от средствата за постигане на целите сдружението е посочило завеждането на искове за закита на колективните интереси, то това съображение на органа може да бъде подведено евентуално по основанието на чл. 170, ал. 1, т. 6, б "а" ЗЗП. На тази плоскост органът е изтъкнал, че сдружението не може да осъществява тази дейност, тъй като не е включено в заповеди на министъра на икономиката за признаването му за орган за алтернативно решаване на потребителскии спорове в Р. Б. По делото обаче е представена заповед №РД-16-179/24.02.2020 г., с която министърът на икономиката е допълнил списъка на квалифицираните организации в Р. Б, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси по потребителите със сдружение "Правна клиника за потребители". Предвид този факт, който на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да бъде взет предвид, не е налице и основанието по чл. 170, ал. 1, т. 6, б "а" ЗЗП.
В касационната жалба касаторът е посочил нови факти и обстоятелства, които е подвел под определено в чл. 170, ал. 1 ЗЗП правно основание, което е недопустимо. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му и съдържащи се в акта и такива като посочените в касационната жалба липсват в административния акт. Съдът не може да ги вземе предвид, тъй като сам не може да изменя и допълва административния акт с фактически основания, които липсват в същия.
Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен, съдът е постановил решение при правилното приложение на материалния закон, което следва да се оставави в сила.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, предсталяващи възнаграждение за един адвокат в размер на 800 /осемстотин/ лв. по приложен договор за правна защита и списък на разноските.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4504/15.04.2020 г. по адм. д. № 1979/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката да заплати на Сдружение „Правна клиника за потребители“, седалище и адрес на управление гр. С., пл. „Журналист“ №1а, ЕИК 176660693 направените пред касационната инстанция разноски в размер на 800 /осемстотин/ лв. Решението е окончателно.