Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез старши юрисконсулт В.Г, срещу Решение № 2958/ 25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1008/ 2018г., от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

С него е отменена Заповед № РД09-951 от 14.12.2017 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която на ЕТ "Т.Г - Тера - Д.Г" е отказано предоставяне на държавна помощ.

С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - ЕТ "Т.Г - Тера - Д.Г"- град Добрич, в подадения писмен отговор моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна и недоказана и да се потвърди изцяло като правилно, законосъобразно и обосновано решението на тричленен състав на ВАС.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно и обосновано решението на първоинстанционния състав на ВАС и смята, че не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че за едноличния търговец е налице правен интерес да оспорва заповедта, представляваща неблагоприятен административен акт за него. Този извод е обоснован с приетото в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на тричленния състав на ВАС, като се приема, че мотивите на заповедта в оспорената част са изложени в доклада и съставения по заявлението контролен лист 1 и писмо отговор от 1.11.2017г.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на ЕТ "Т.Г - Тера - Д.Г", със седалище и адрес на управление гр. Д., ж. к. „Добротица” бл. 34, вх. Б, ет. 3, ап. 5, представлявано от Д.Г, подадена срещу Заповед № РД09-951/ 14.12.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите в частта, с която на оспорващата страна е отказано предоставяне на държавна помощ.

С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е ОТМЕНИЛ по жалба на ЕТ "Т.Г - Тера - Д.Г", Заповед № РД09-951 от 14.12.2017 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която е отказано предоставяне на държавна помощ по подадено заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" и е ВЪРНАЛ делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената пред него заповед на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържаща необходимите фактически и правни основания, като при издаването й не били допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Счел е, че при издаване на оспорената заповед не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не било налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът, обаче е преценил като основателни доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената част от процесната заповед.

За да се обоснове, съдът е обсъдил изискванията на чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП за предоставяне на държавната помощ на земеделския производител.

От данните по делото съдът е установил, че праводателят ЕТ „Т.Г-Тера” с УРН182760 е подал заявление за подпомагане за 2016 г. и е бил подпомаган по множество схеми, изрично описани в приложеното към административната преписка към Заявление за подпомагане 2016.

Установил е, че лицето Т.Г е починал на 21.05.2017 г. и е оставил наследници: Д.Г – съпруга и Й.Й – син. С нотариално заверено Споразумение от 26.05.2017 г. наследникът Й.Й се е отказал от правата си върху търговско предприятие и фирмата на едноличния търговец на своя наследодател и е дал съгласието си на Д.Г да поеме търговското предприятие на едноличния търговец „Т.Г - Тера”.

Безспорно било установено от приложеното към преписката Удостоверение с изх. № 20170615152418/ 15.06.2017 г., издадено от Агенцията по вписванията, че в раздел прехвърляне на търговско предприятие е вписано – поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). За правоприемник е посочен ЕТ „Т.Г – Тера - Д.Г”.

При тези данни, съдът е приел, че ЕТ "Т.Г-Тера - Д.Г" е универсален правоприемник на Е. Т „Т.Г - Тера” и цялото търговско предприятие е преминало в патримониума на неговия правоприемник.

Видно от Регистрационна карта от 30.06.2017 г. в ОДЗ - Добрич, било е изпълнено и законовото изискване в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП да се впишел правоприемникът ЕТ "Т.Г - Тера Д.Г".

На 28.09.2017 г. ЕТ "Т.Г-Тера Д.Г" е подал Заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от ЗПЗП, в което заявление е посочено количеството газьол за съответната година по фактури в литри и са приложени: копия от фактури за закупен газьол през 2016 г. на електронен носител; опис на фактурите; удостоверение за липса на задължения, издадено от ТД на НАП и документите, удостоверяващи вписаното в ТР поемане на търговско предприятие по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ.

В резултат на извършена в ОСЗ автоматизирана проверка на данните в заявлението е издаден Контролен лист 1, в който е вписано, че подателят на заявлението не отговаря на следните изисквания: "Кандидатът да има валидно заявление за подпомагане по СЕПП/обвързана подпомагане за животни за 2016 г.; Кандидатът да има регистриран ЖО по ЗВМД като собственик/ ползвател (за стопани, отглеждащи животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане на животни); Фактурите да са издадени на лицето, кандидатстващо за помощта; Да съществува съответствие с критериите за допустимост".

По отношение на този контролен лист по делото е било прието, че същият като част от административната преписка и съдържащ конкретните основания на административния акт, които са мотивирали органа да постанови отказ по заявлението на ЕТ "Т.Г-Тера Д.Г" за предоставяне на претендираната държавна помощ. Този лист по силата на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, съдържа мотивите на оспорената Заповед № РД 09-951 от 14.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. С нея на основание чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП е утвърдено Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ по Схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", съгласно приложение към заповедта.

Според съда, становището на ответника, че ЕТ „Т.Г-Тера” е новорегистриран земеделски стопанин противоречало на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3/1999 г.), която определяла условията и реда за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7 от ЗПЗП, което пък съставлявало базовото условие за предоставяне на държавната помощ, предвидено в чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП.

Тричленният състав е приел, че обжалваният административен акт, в оспорената част, бил постановен и в несъответствие с целта на закона. Процесната мярка представлявала схема за подпомагане на земеделски стопани, регистрирани по реда на ЗПЗП и нейната законова цел била създаване на облекчени условия за използваното от тях гориво за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство, чрез прилагане на намалена акцизна ставка на газьола.

Според съдебния състав нямало данни да е прекъснат процесът на осъществяваната дейност, свързана с първичното селскостопанско производство, поради което съдът е счел, че отказът за предоставяне на държавната помощ не е бил съобразен с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Обжалваното решение е ПРАВИЛНО.

Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, обсъдил е обстойно всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Неоснователно касаторът счита, че ЕТ „Т.Г-Тера Д.Г” не е адресат на процесната заповед, поради което не ставало ясно коя част от нея следвало да се отмени. От данните по делото безспорно е установено, че на на 28.09.2017 г. ЕТ „Т.Г– Тера - Д.Г” е подал заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от ЗПЗП.

По делото е било безспорно, че в приложението на обжалваната заповед ЕТ "Т.Г - Тера Д.Г" не е фигурирала, от което следва да се направи извод, че на едноличния търговец се отказва предоставяне на държавна помощ по подадено заявление. С обжалваното съдебно решение процесната заповед е отменена именно в частта, с която е отказано предоставяне на държавна помощ по подаденото заявление.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че ЕТ "Т.Г - Тера Д.Г" е новорегистриран земеделски стопанин.

Правилно от съда е преценено, че са налице кумулативно формулираните изисквания на чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП, на които земеделският стопанин следва да отговаря, за да му бъде предоставена държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство. В случая е спазено задължителното условие по т. 6 от чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП - земеделският стопанин да има валидно заявление за подпомагане по схема за единно плащане на площ за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата, в случая за стопанската 2015/ 2016 г.

Според чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено. Съобразно чл. 60, ал. 1 от ТЗ фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласието за прехвърлянето на фирмата трябва да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1. Според ал. 2 и 3 от същия член наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, в който случай, към фирмата трябва да се добави името на новия собственик.

Предвид цитираните норми законосъобразен е изводът на тричленния състав на ВАС, че с поемане на предприятието на ЕТ "Т.Г - Тера" от Д.Г на основание чл. 60, ал. 2 и 3 от ТЗ предприятието на едноличния търговец е с променено име ЕТ "Т.Г - Тера Д.Г", но е същото предприятие, със същите права, задължения и фактически отношения предвид чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Съответно след като за ЕТ "Т.Г - Тера" са налице основанията за допускане на подпомагане по заявената държавна помощ, съответно и за подаденото заявление от ЕТ "Т.Г - Тера Д.Г“ са били налице тези предпоставки, както правилно е приел тричленният състав на ВАС.

Предвид извършеното поемане на търговското предприятие на ЕТ "Т.Г-Тера" и в качеството си на негов универсален правоприемник ЕТ "Т.Г-Тера Д.Г" придобива всички права и задължения по тези фактури, включително и тяхното заплащане чрез възстановяване на заплатения акциз върху газьола.

Възникналият нов правен субект бил безспорно универсален правоприемник на предходния, поради което след извършеното вписване върху ЕТ „Т.Г-Тера”, преминали изцяло правата, задълженията и фактическите отношения, разглеждани като неделима съвкупност на едноличния търговец, който подал надлежно заявление и бил подпомаган през стопанската 2015/ 2016 г.

Неоснователни са и доводите в жалбата, че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка, което довело до неправилни изводи по отношение на фактурите за закупения газьол. По делото не е спорно, че те са издадени на ЕТ "Т.Г - Тера". Правилно и отново във връзка с гореизложеното тричленният състав е приел, че след като фактурите са издадени на името на праводателя, всички права и задължения по тези фактури, включително и тяхното заплащане чрез възстановяване на заплатения акциз върху газьола преминават върху ЕТ "Т.Г - Тера Д.Г“ в качеството му на универсален правоприемник на ЕТ "Т.Г - Тера".

Правилен е и изводът в решението, че ЕТ "Т.Г - Тера Д.Г“ встъпва в правата на регистрирания земеделски стопанин относно поетите ангажименти по одобрените схеми и мерки за финансово подпомагане и в правата за получаване на средства от централния бюджет за държавни помощи по чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП, поради извършеното универсално правоприемство.

От регистрацията на земеделския стопанин в регистъра по неговия ЕГН не може да се направи извод, че правата на земеделския стопанин по ЗПЗП се предоставят интуито персоне (intuitu personae) и не могат да бъдат наследявани, поради погасяването им със смъртта на земеделския стопанин. Това тълкуване противоречи на целта на закона, насочен към подпомагане на земеделските стопанства с цел тяхното запазване и развиване на дейността им, както правилно е приел тричленният състав на ВАС.

В този смисъл е и правната регламентация, съдържаща се в Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, в който в чл. 8, параграф 3 и параграф 4, а) е предвидено, че всички права и задължения на прехвърлителя, произтичащи от правното отношение между прехвърлителя и компетентния орган, породено от заявлението за помощ, заявлението за подпомагане или искането за плащане се прехвърлят на приобретателя; б) всички необходими действия за отпускане на помощта и/ или подпомагането и всички декларации, изготвени от прехвърлителя преди прехвърлянето, преминават към приобретателя за целите на прилагане на съответните правила на Съюза. Несъмнено целта е да не се прекъсва, а да се осигури правоприемство в дейността, като се запазят придобитите права за правоприемника.

Решението на тричленния състав като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2958/ 25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1008/ 2018г., от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Решението е окончателно.