Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Регионалана здравна инспекция – Бургас, чрез упълномощен процесуален представител, Б.П срещу Решение № 416/12.03.2020 г., постановено по адм. д. № 104/2020 г. на Административен съд – Бургас. С него настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на Н.В сумата в размер на 800 лв., представляваща обезвреда за претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар по АНД № 1695/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас и КАНД № 2358/2019 г. на Административен съд – Бургас, във връзка със съдебно обжалване на наказателно постановление № РД-05-1/21.03.2019 г. на директора на РЗИ – Бургас, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие не е изготвен съгласно утвърдения от Висшия адвокатски съвет еднотипен вариант. Заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения в тази насока. По същество моли да бъде уважена касационната жалба, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Н.В в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуален представител адв. С.И, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административен съд – Бургас е разгледал предявения от Н.В от [населено място] иск срещу Регионална здравна инспекция – Бургас за сумата от 800 лв., представляваща обезвреда за претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар по АНД № 1695/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас и КАНД № 2358/2019 г. на Административен съд – Бургас, във връзка със съдебно обжалване на наказателно постановление № РД-05-1/21.03.2019 г. на директора на РЗИ – Бургас, с което на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено на 04.12.2018 г. в гр. Б. административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд в производството по разглеждане на иска за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ.
Установено от съда е, че процесното наказателно постановление било обжалвано от Н.В, като с Решение № 949/22.07.2019 г. по АНД № 1695/2019 г. го е потвърдил изцяло. Съдът констатирал, че така постановеното съдебно решение било обжалвано пред Административен съд – Бургас, който с Решение № 1860/04.11.2019 г. по КАНД № 2358/2019 г. отменил решението на районния съд и постановил ново по същество, с което отменил наказателното постановление. Установено също от съда е, че в съдебните производства пред районния съд и пред административен съд – Бургас, ищецът е бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат С.И съгласно приложен по АНД № 1695/2019 г. Договор за правна защита и съдействие съответно от 10.04.2019 г., с приложено към него пълномощно, с предмет изготвяне на жалба и завеждане, и водене на дело срещу процесното наказателно постановление пред РС – Бургас и съответно пред АС – Бургас. С. уговореното в тези договори на адвоката възнаграждението е в размер на по 400 лв. за всяка инстанция или общо 800 лв.
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от дружеството иск за допустим, а по същество – за основателен. С обжалваното решение съдът е осъдил касатора да заплати сумата 800 лв. за която е приел, че е безспорно доказана от представения договор за правна защита и съдействие. Присъдени са и направените разноски по делото в производството по ЗОДОВ, в размер на 310 лв. Съдът в мотивите си се е позовал на Тълкувателно постановление № 2, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника по иска. Подробно в мотивите си, съдът е разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял ищеца по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда във връзка с оспорване на незаконосъобразния акт. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от Н.В иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон.
Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за доказване на иска. Установено е безспорно реално заплащане в брой на претендираната от дружеството сума в общ размер на 800 лв. на адв. С.И съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2019 г. по АНД № 1695/2019 г. на РС – Бургас. П.ото представителство е реално осъществено от адв.. И в съдебните заседания пред РС – Бургас, така и пред АС – Бургас, видно от протокол за съдебно заседание от 26.06.2019 г. (л. 28 от АНД № 1695/2019 г.) и протокол за съдебно заседание от 24.10.2019 г. (л. 14 от КАНД № 2358/2019 г.). При установеното по делото, включително от представения договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че за първа инстанция сумата е заплатена изцяло в брой при подписването му, и съответно за касационното обжалване ищецът е представил разписка, в която е отразено, че е заплатил уговореното възнаграждение на адв.. И за тази инстанция. По делото липсват доказателства касаторът да е оспорил истинността на представения договор по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК.Нтелни са в този смисъл изложените в жалбата доводи от касатора, че договора за правна защита не отговарял на утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на договори. В ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) липсва норма която да задължава страните да подписват договори за адвокатска защита единствено на такива от съответната адвокатска колегия, поради което представеният договор съдържа всички необходими реквизити за неговата валидност. Ето защо в случая административният съд, правилно и обосновано е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан в претендирания размер от 800 лв. Заплатените от ответника по касация суми за ползваната правна помощ от адвокат се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от КРБ, както и се упражнява по силата на ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), поради което за упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат рестрикции. Субективната преценка относно необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразен административен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.
Неоснователно са и наведените в касационната жалба доводи за съразмерност на извършената правна защита.
Настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд счита, че уговорената и заплатена от дружеството сума общо в размер на 800 лв. е съобразена с нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, с оглед защитавания материален интерес на клиента.
При този изход на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.
На ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв., които се установяват от приложения списък на разноските и разписка от 15.06.2020 г. на л. 10 и л. 11 от настоящото дело, като сумата е заплатена изцяло в брой.
По изложените по-горе съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 416/12.03.2020 г., постановено по адм. д. № 104/2020 г. на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Бургас със седалище: гр. Б., ул. „Александровска“ № 120, Булстат: 176032788, да заплати на Н.В, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.