Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Национален институт за недвижимо културно наследство – гр. С., чрез пълномощника си адвокат Грозданова срещу Решение № 255 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 861/2019 г. по описа на Административен съд Плевен. Изложени са съображения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът – Т.И, от [населено място], чрез адвокат Гашаров в отговор по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на първоинстанционното решение. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалбата на Т.И против писмо изх. № 1100-145/6/01.08.2019 г. на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), издадено по заявление вх. № НКН 1100-145-6 от 01.07.2019 г. на Т.И, в частта относно отказ за предоставяне на заключителна оценка от 15.03.2019 г. и предложение до министъра на културата от директора на НИНКН от същата дата.

С обжалваното решение съдът е отменил писмото и е върнал преписката на директора на НИНКН за предоставяне на заверено копие на документи, посочени под № 3 и № 4 в заявление вх. № НКН 1100-145-6 от 01.07.2019 г. на Т.И.

За да постанови този резултат е приел, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт и същото противоречи на материалния закон.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение за недопустимо.

Видно от съдържанието на оспореното писмо, с него Иванов е уведомен, че не може да му бъде предоставено копие от заключителна оценка във връзка с регистрирането на обект, жилищно– търговска сграда в гр. П. като недвижима културна ценност, преди окончателното и изготвяне въз основа на протокол на СЕСОНКЦ, който не е изпратен в НИНКН.

Съдът от първата инстанция, неправилно и необосновано е приел, че писмото в оспорената му част има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е налице задължение на административния орган по чл. 21, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 21.01.2012 г. да предостави копие от поисканите документи, както и е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 АПК, тъй като е накърнено правото на лицето да се запознае с приложените по административната преписка писмени документи. Изводът на административния съд, че е нарушена процедурата по издаване на административния акт, както и самия материален закон е също неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на административни актове. Те не подлежат на самостоятелно обжалване. Тяхната законосъобразност може да бъде преценена при оспорване на крайния акт, но не и в отделно производство. Без значение е определянето на техния характер, поради това, че тези действия по подготовка на крайния акт не представляват юридическия факт, с който правната норма свързва настъпващите правни последици.

Видно от разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН), преди издаване на заповедта по чл. 65 от същия закон, декларираните недвижими обекти подлежат на заключителна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, която се извършва от НИНКН при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица. Със заключителната оценка по ал. 1 се извършва установяване на културната и научна стойност и обществената значимост на обекта, неговата автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото. Тълкуването на разпоредбите налага изводът, че заключителната оценка е елемент от процедурата по предоставяне на статут на недвижима културна ценност, приключваща със заповед по чл. 65 ЗКН или отказ за предоставяне на статут, които подлежат на обжалване пред съд съгласно чл. 66, ал. 3 ЗКН. В настоящият случай заповед не е издавана. Видно от доказателствата по делото от експертния съвет по чл. 64, ал. 3 ЗКН е взето решение за ново разглеждане на оценката на следващо заседание. По същество оспореното писмо има единствено уведомителен характер за фазата на процедурата по предоставяне на статут на недвижима културна ценност с предоставяне на копия от относими към административното производство писмени документи и не обективира отказ от издаване на административен акт, нито отказ от предоставяне копие от документи, както необосновано и неправилно е приел първоинстанционния съд.

В случая не е налице индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на оспорване. С оспореното в случая писмо не се създават права и вменяват задължения за ответника, то има единствено уведомителен характер за фазата на производството по издаване на административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по тази причина, по арг. от нормата на чл. 21, ал. 5 АПК.

По горните съображения, решението на АС Плевен като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по дeлото прекратено.

При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски поделото са неоснователни.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 255 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 861/2019 г. по описа на Административен съд Плевен. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.