Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.Л от [населено място], чрез пълномощника му адв. В.С, срещу решение № 4354/31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4337/2020 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513з-8430/29.04.2020 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.
Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация – директорът на СДВР, чрез пълномощника си юрк. Х.Х, в писмен отговор и в писмени бележки поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № 513з-8430/29.04.2020 г., издадена от директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с т. 15, т. 19, т. 20, т. 28, б. "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс), чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Б.Л – младши оперативен дежурен в група „Оперативна дежурна част“ към 07 РУ на СДВР, считано от датата на връчване на заповедта.
С обжалваното решение оспорването по жалбата на Любенов е отхвърлено и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 100 лв.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните, като въз основа на това е установил фактите по делото и е направил своите правни изводи.
Безспорно е установено, че със заповед № 513з-9096/16.12.2019 г. на директора на СДВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши оперативния дежурен по повод на пет броя докладни записки от 28.11.2019 г., съставени от полицейски служители на ОД на МВР гр. Т. за това, че на 27.11.2019 г., в гр. Т. Б.Л е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като е реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с моторно превозно средство (МПС), представил се е като полицейски служител и е отказал да даде проба за алкохол, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), издадено му е наказателно постановление (НП), с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Със заповедта е определен дисциплинарноразследващ орган.
Заповедта е връчена на Любенов на 07.01.2020 г. и на същата дата му е отправена покана за даване на писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство и такива са били дадени. В хода на същото производство са снети писмени обяснения и от полицейските служители, посетили ПТП на 27.11.2019 г., както от свидетел-очевидец, пътувал в МПС, участник в инцидента.
От определената дисциплинарна комисия е изготвена обобщена справка с рег. № р-7481/04.03.2020 г. и становище рег. № р-7753/05.03.2020 г. като на органа по назначаването е предложено да наложи на Любенов дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Обобщената справка е връчена на държавния служител, в присъствието на адвокат той се е запознал с цялата преписка и е дал допълнителни писмени възражения.
С оглед на безспорно установените факти съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР.
Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този извод на съда е неправилен, тъй като в заповедта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят (касатор в настоящото производство), е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка безпротиворечиво се извежда извод, че Любенов е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени в заповедта и те са свързани с нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, с които е уронен престижа на службата, което от своя страна представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение".
В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочило, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието, за което е ангажирана отговорността на Любенов е станало достояние на полицейските органите на трети лица – участници в ПТП, респ. на неограничен кръг лица от обществеността, като то безспорно е от такова естество, че се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция.
Съдът е извършил точна преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал и е достигнал до правно издържан извод, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не е отчел, че правото на защита на наказаното лице е нарушено. Деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя е ясно описано и за неговото осъществяване са налице неоспорени от страните доказателства. Видно от съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, връчена надлежно, на касатора са разяснени правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, вкл. правото да бъде подпомаган в защитата си, да се запознава с резултатите от разследването и материалите от производството, да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения. От тези възможности държавният служител се е възползвал, т. е. спазено е изискването на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Съгласно ал. 6 обаче в рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване.
Касационният жалбоподател е поканен да се запознае с обобщената справка и материалите от проведеното дисциплинарно производство, като Любенов се е възползвал от правото си да даде възражение, в което да изрази становището си относно констатациите на дисциплинарната комисия.
Правилен е изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Членовете на дисциплинарната комисия са се запознали със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като констатациите им са отразени в съставените протоколи. Спазено е изискването на чл. 207, ал. 3 ЗМВР.
Обжалваното решение е съответно и на материалния закон. Дисциплинарната отговорност на Любенов е ангажирана за това, че същият от обективна и субективна страна е осъществил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което законодателят е предвидил налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение "уволнение". Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител представлява. Правилно съдът, въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, е установил, че на 27.11.2019 г. в гр. Т. държавния служител от МВР е управлявал МПС в състояние след употреба на алкохол, реализирал е ПТП с друго МПС, представил се е като служител от МВР с искане да не му бъде правена проба за наличие на алкохол. Поведението му нарушава етичните правила за поведение посочени в оспорваната заповед и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Нарушаването на закона от лица, които следва да следят за неговото спазване, несъмнено води до уронване престижа на службата. Посочените и цитирани в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс, обсъдени в контекста на извършеното нарушение сочат, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, противно на изложеното в касационната жалба. В заповедта са изложени обосновани и законосъобразни мотиви за тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината. Отчетено е и цялостното поведение на служителя съпоставено с тежестта на установеното дисциплинарно нарушение.
Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи. Решението е обосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични, взаимосвързани и се базират на анализ на събраните по делото доказателства.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация претендира разноски за настоящата инстанция и с оглед изхода от правния спор такива следва да бъдат присъдени в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4354/31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4337/2020 г. от Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Б.Л, ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [квартал], [улица] да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно.