Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ „Земеделие“), чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.П, против решение № 266 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 405/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен. С последното е отменено Решение № 20/07/6/0/00157/2/01/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ с изх. № 01-2600/1002/12.06.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане № 20/07/6/0/00157/2/01 от 10.11.2017 г. по договор № 20/07/6/0/00157 от 24.04.2017 г. на заявителя църква „Св. Николай“, с. Ж., общ. Котел, обл. Сливен, и ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция (РА) е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 6550.00 лева.

От изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е постъпила и частна жалба против постановеното от АС – Сливен определение № 60 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 405/2019 г., с което в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПП, във вр. с чл. 144 от АПК, решаващият състав е отхвърлил като неоснователна молбата на административния орган за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че процесният административен акт е постановен в противоречие с материлния закон. Излага твърдения и съображения за неправилност и неоснователност на преценката на решаващия състав, че в случая не са налице изкуствено създадени условия от страна на заявителя на помощта - църква „Св. Николай“, с. Ж., за неправомерно получаване на финансово подпомагане от Европейския земеделски...