Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция "Митници", чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 284/21.02.2020 г., постановено по адм. д. № 3393/2019 г. на Административен съд – Варна. С него настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на “М. Г. Б“ ЕАД сумата в размер на 720 лв., представляваща обезвреда за претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар по АНД № 2774/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения в тази насока. По същество моли да бъде уважена касационната жалба, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск от „ М. Г. Б“ ЕАД, като неоснователен.
Ответникът – “М. Г. Б“ ЕАД“, със седалище гр. С., в представени по делото писмени бележки, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административен съд - Варна е разгледал предявения от „М. Г. Б“ ЕАД иск срещу Агенция "Митници", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 720 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на АНД № 2774/2019 г. по описа на Районен съд – Варна за отмяна на Наказателно постановление (НП) № 383/2018/2019 г. на заместник-директор на ТД „Северна морска“ в А. М, с което на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН на „М. Г. Б“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 746, 16 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ вр. чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и Съвета вр. чл. 128, пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд в производството по разглеждане на иска за обезщетение.
Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 1441/16.07.2019 г. по цитираното АНД, НП е било отменено. След касационно оспорване, по което е образувано КАНД № 2248/2019 г., с Решение № 2068/31.10.2019 г. Административен съд - Варна е оставил в сила решението на ВРС.Уено също от съда е, че в съдебните производства пред районния съд и пред АС – Варна, “М. Г. Б“ ЕАД е бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат С.Ж съгласно приложени по делата договори за правна защита и съдействие съответно от 30.04.2019 г. и 01.08.2019 г., с приложени към тях фактури, с предмет изготвяне на жалба и завеждане и водене на дело срещу процесното наказателно постановление пред РС - Варна и съответно пред АС - Варна. Съгласно уговореното в тези договори на адвоката възнаграждението е в размер на по 360 лв. за всяка инстанция или общо 720 лв.
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от дружеството иск за допустим, а по същество – за основателен. С обжалваното решение съдът е осъдил касатора да заплати сумата 720 лв. за която е приел, че е безпорно доказана от представените договори за правна защита и съдействие. Присъдени са и направените разноски по делото в производството по ЗОДОВ, в размер на 385 лв. Съдът в мотивите си се е позовал на Тълкувателно постановление № 1, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Агенция "Митници". Подробно в мотивите си, съдът е разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял ищеца по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда във връзка с оспорване на незаконосъобразния акт. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от “М. Г. Б“ ЕАД иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон.
Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за доказване на иска. Установено е безспорно реално заплащане в брой на претендираната от дружеството сума в общ размер на 720 лв. на адв.. Ж съгласно приложените Договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019 г. по АНД № 2774/2019 г. на РС – Варна и Договор за правна защита и съдействие от 01.08.2019 г. по КАНД № 2248/2019 г. на АС - Варна. Процесуалното представителство е реално осъществено от адв.. Ж в съдебните заседания пред РС – Варна, така и пред АС - Варна, видно от протокол за съдебно заседание от 02.07.2019 г. (л. 59 от АНД № 2774/2019 г.) и отговор на касационна жалба на л. 12 от КАНД № 2248/2019 г. При установеното по делото, включително от представените по посочените дела два броя фактури всяка за сумата от 360 лв. или общо 720 лв., че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и отмяна на оспореното НП, то в случая административният съд, правилно и обосновано е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан в претендирания размер от 720 лв. Заплатените от ответника по касация суми за ползваната правна помощ от адвокат се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от КРБ, както и се упражнява по силата на ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), поради което за упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат рестрикции. Субективната преценка относно необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразен административен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.
Неоснователно са и наведените в касационната жалба доводи за съразмерност на извършената правна защита. Настоящата касационна инстанция на ВАС счита, че уговорената и заплатена от дружеството сума общо в размер на 720 лв. е съобразена с нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, с оглед защитавания материален интерес на клиента.
Ще следва на ответника да се присъдят и направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв., които се установяват от приложения списък и договор за правна помощ от 25.11. 2020 г. на л. 23 от настоящото дело, заплатени изцяло в брой.
По изложените по-горе съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284/21.02.2020 г., постановено по адм. д. № 3393/2019 г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" - София, ул. "Г.С.Р" № 47 да заплати на „М. Г. Б“ ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М. П“ № 22А, представлявано от П.П и съдебен адрес: гр. В., ул. „Ал. Батенберг“ № 12, ет. 4, ап. 10 адв. С.Ж, направените разноски за касационното производство в размер на 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване.