Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Б, чрез адв. Г.Г, срещу Решение № 471 от 11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 309 по описа на Административен съд – Враца (АС - Враца) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца (ОД на МВР – Враца) да заплати на настоящата касационна жалбоподателка обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000, 00 лв. за периода от 19.10.2015 г. до подаване на исковата молба и такова в размер на 5535, 63 лв. за причинени имуществени вреди за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетенията. Наред с това, с решението е отхвърлено искането на Берчева за публично извинение от ОД на МВР - Враца, както и искането за публикуване на съобщение за извинение.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се направените от първоинстанционния съд изводи за недоказаност на настъпилите вреди и на причинно-следствената връзка между отменените пет заповеди и твърдените вреди. Твърди се, че неправилно съдът не кредитирал заключението на приетата съдебно - психиатрична експертиза. Наред с това се изтъква, че свидетелските показания са точни, конкретни и доказващи влошено поведение и психично състояние на Берчева. Излагат се съображения за недопустимо изключване на тези, дадени от свидетеля Берчев, доколкото те не противоречат на останалите показания и доказателства по делото. Изразява се становище, че по отношение и на двамата свидетели е налице основание за съмнение в тяхната безпристрастност, тъй като са пряко подчинени на ответника по исковете. В допълнение, свидетелят Иванов е назначен на мястото на Берчева, а свидетелят Георгиев няма непосредствени впечатления от процесния период, тъй като по това време е работил в друга структура на МВР и в друг град. Твърди се, че неправилно съдът не отчел, че искът за имуществени вреди е доказан по основание, тъй като се касае за принудително преместване под натиска на ръководството на ОД на МВР – Враца. Направил и неправилен извод по отношение на отправеното искане за публично извинение от административния орган. Иска се отмяната на съдебното решение, предмет на проверка и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове в пълния им размер, ведно с лихвата. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебното заседание пред настоящия съд Берчева се представлява от адв.. Г, който от нейно име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена.
Ответникът ОД на МВР – Враца оспорва касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт, по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. Изразява становище за нейната неоснователност. По същество моли оставяне в сила на съдебното решение.
В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера на 5000, 00 лв., предвид което предлага решението в частта, с която този иск е отхвърлен до посочения размер да бъде отменено, а обезщетението – присъдено. В останалата част предлага решението да остане в сила.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на предявените искове. Приел, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, тъй като не е установено по безспорен начин, че именно отменените административни актове са оказали сериозно негативно психоемоционално въздействие върху Берчева. Съдът изложил съображения, че е възможно тя да е изживяла негативни емоции, свързани с наложените й наказания, но същите са в рамките на обичайните по вид и сила като последици от такова естество. Обосновал извод, че подобни негативни емоции нямат и не биха могли да имат характер на интензивност, трайност и сила, че да се приемат за неимуществени вреди, нито могат да обхванат целия претендиран период. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5535, 63 лв., представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между възнаграждението за длъжността „началник на участък в РУ при ОД на МВР“ и „полицейски инспектор V степен в РУ при ОД на МВР“ за периода от март 2016 г. до март 2019 г., съдът също приел за неоснователен. Позовал се на подаденото от Берчева заявление за преназначаване на друга длъжност. Приел, че не са налице доказателства подаването на заявлението от нея да е било под натиск и принуда от служители на органа, както и това, че заемането на друга длъжност от нейна страна е било породено от отменените заповеди. Искането за публично извинение от ОД на МВР – Враца, както и искането за публикуване на съобщение за извинение, съдът също приел за неоснователни. Обосновал извод, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗОДОВ.
Решението е валидно. То е недопустимо в частта, с която е отхвърлено искането на Берчева за публично извинение от ОД на МВР – Враца и искането за публикуване на съобщение за извинение поради неприложимостта на реда по чл. 11, ал. 1 ЗОДОВ към казуса. В тази част то следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено в същата тази част. В останалата част решението е допустимо. То е неправилно в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.10.2015 г. до 16.10.2018 г., ведно с лихвата, е отхвърлен до размера на 1500, 00 лв. и в частта за разноските, и правилно в останалата му допустима част.
Предявеният от Берчева срещу ОД на МВР – Враца иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до изплащането му, е основан на направените в нея твърдения за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неприятни изживявания – чувството на малоценност, тревожност, свръхизнервеност, усещане за безполезност, липсата на мотивация за работа, загуба на уважението на колегите и приятелите й, невъзстановяване на предишното й положение на достойна личност, професионалист и полицейски служител за пример и подражание, непреодоляване на проблемите в семейството й, които са възникнали след тези пет наказания.
При съобразяване на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, според настоящия състав на Върховния административен съд, изводите на АС – Враца за пълната неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществените вреди се явяват необосновани.
Неправилно съдът е приел, че Берчева не е провела пълно и главно доказване на претенцията си за присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в това число на причинно-следствената връзка между твърдените вреди и отменените пет заповеди за залагане на дисциплинарни наказания. Видно от събраните по делото гласни доказателства, Берчева е претърпяла в трайно негативно засягане на психиката, резултат от тях – чувство на малоценност, тревожност, свръхизнервеност, усещане за безполезност, липса на мотивация за работа, загуба на уважението на колегите и приятелите. Според св. К. Б е наказвана пет пъти, загубила е мотивация за работа, била е игнорирана като служител на МВР, което й повлияло като човек. С. Д излага, че след наказанията тя станала плаха, било я страх да не стане нещо, притеснявала се. От показанията на св. Георгиева се установява, че заради наложените наказания в период от почти две години Берчева била под стрес, напрежение, имала проблеми в общуването с хората. Посочила е, че тя не се срещала с приятели в службата, за да ги предпази от отношението на Газибарски. От показанията на св. Берчев се установява, че ицщата – негова съпруга била неспокойна и притеснена за наказанията и тормоза, който й е причинен. Тя ежедневно се притеснявала да не я уволнят от работа, била е неспокойна, имало е напрежение и дразги в семейството. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза при Берчева било налице влошено психично състояние след 19.10.2015 г., когато била издадена първата заповед за дисциплинарно наказание, изразяващо се във временно разстройство на адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции, което е продължило през целия период, в който й били налагани наказания и е отшумяло няколко месеца след това. Наред с това, липсват данни за други съпътстващи соматични или психологични стресори, причинили през този период влошаване на психичното състояние на Берчева.
Предвид изложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват наличието на претърпени от Берчева неимуществени вреди. По тази причина изводът на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността на ОД на МВР – Враца по този иск е неправилен. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Определянето му изисква извършването на преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са установени от приобщените по делото доказателства. На основание гореизложеното, на Берчева се следва присъждането на обезщетение за доказаните неимуществени вреди, но за период по - кратък от заявения исков период. Според настоящия съдебен състав в тази насока следва да се съобрази заключението на вещото лице и показанията на свидетелите, което дава основание да се приеме, че Берчева е търпяла претендираните неимуществени вреди за период до три месеца след приключване на съдебното производство по отмяна на последното наложено наказание, тоест до 16.10.2018 г. Ето защо, при съобразяване на правилото по чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), установените обстоятелства и периода, през който са търпени вредите, обезщетението следва да бъде определено в размер на 1500, 00 лв. Предвид това, обжалваното решение, с което искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен до размера на сумата от 1500, 00 лв. и за посочени период следва да се отмени, като вместо това ОД на МВР – Враца следва да бъде осъдена да заплати на настоящата касационна жалбоподателка посочената сума. В останалата част решението, постановено по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да остане в сила.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Берчева иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е правилно. Не е установено от доказателствата по делото, че претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменените пет заповеди за наложени дисциплинарни наказания. Пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие, осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. Берчева по собствено решение и убеждение, сама е подала заявление за преназначаване на друга длъжност и не може да се направи извод за относимост нито на първата отменена заповед, нито на останалите отменени административни актове към преназначаването й. Обосновани са изводите на съда, че не е налице причинна връзка между настъпването на твърдените имуществени вреди, представляващи разлика в трудовите възнаграждения, които би получавала и получаваните, и отменените като незаконосъобразни заповеди. Не са приобщени доказателства, за да се направи заключение, че претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменените заповеди. По тези съображения, според настоящия състав, съдът правилно не е уважил предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за сумата от 5535, 63 лв., за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.
Доколкото в резултат на касационното оспорване спорът по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се пререшава по същество, обжалваното решение следва да се отмени и в частта за разноските, като с настоящото решение на касационната жалбоподателка следва да се присъдят разноски в размер на 100, 00 лв. за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от претенцията, както и сума в размер на 450, 00 лв. за платеното възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно – психиатричната експертиза. Също така й се следва присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение и половината от внесената държавна такса за касационното производство. Предвид изхода на спора, ОД на МВР – Враца следва да бъде осъдена да й заплати и сума на размер на 100, 00 лв. за разноски за касационното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция и 35, 00 лв. за внесена държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 471 от 11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 309 по описа на Административен съд – Враца за 2019 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на С.Б за публично извинение от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца и искането за публикуване на съобщение за извинение и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 471 от 11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 309 по описа на Административен съд – Враца за 2019 г. В ЧАСТТА, с която предявеният от С.Б иск за осъждането на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца да й заплати сума в размер на 10000, 00 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 19.10.2015 г. до предявяване на исковата молба е отхвърлен за сумата до 1500, 00 лв. и за периода от 19.10.2015 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението и В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на С.Б за присъждане на разноски по делото, като вместо това в тези части ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца да заплати на С.Б, с ЕГН [ЕГН] сума в общ размер на 1500, 00 (хиляда и петстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди за периода 19.10.2015 г. – 16.10.2018 г., вследствие на отменени по съдебен ред пет заповеди за налагане на дисциплинарни наказания – Заповед рег. № 1795з-800 от 19.10.2015 г., Заповед рег. № 1795з – 346 от 28.03.2016 г., Заповед рег. № 1795з-495 от 11.05.2016 г. и Заповед рег. № 1795з-496 от 11.05.2016 г., всички издадени от началник на Районно управление на Министерство на вътрешните работи – Враца, и Заповед рег. № 369з-1540 от 13.10.2016 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 471 от 11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 309 по описа на Административен съд – Враца за 2019 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца да заплати на С.Б, с ЕГН [ЕГН] сума в размер на 685, 00 (шестстотин осемдесет и пет) лв. за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции, възнаграждение за вещо лице и държавна такса за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия И. Аа:
Не съм съгласна с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Към датата на предявяване на исковата молба, емоционалния дискомфорт, изпитан от ищцата през въпросния период във връзка с незаконосъобразно наложените й дисциплинарни наказания, до известна степен е възмезден чрез отмяната на заповедите за налагането им.
От друга страна, психологическата пригодност на ищцата за изпълнение на службата при ответника, предполага емоционална стабилност, която от своя страна е индиция за по-висок праг на търпимост на емоционално натоварване.
По тези съображения, считам, че размерът на справедливото обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди е 1000 лева.
мотивирала особеното мнение: ……………………………………………….
съдия И. Аа