Производството е пореда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на [Фирма 1] гр. П. против решение № 1647 от 06.3.2020г., постановено по адм. д. № 14122 по описа за 2019г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претеднира направените по делото разноски и представя списък почл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила. Претендира направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - "А"ООД е оспорило прекратяването на процедурата с писмо изх. № 8317739/15.08.2019г. на ЕР Юг пред електроразпределителното дружество с жалба от 02.09.2019г., като към жалбата е приложило : Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.12.2014г. на ЧСИ, становище на Главен архитект на Чирпан от 07.08.2019г., че спорният имот се намира в стопански двор, извън строителните граници на с. М. Т, като територията на стопанския двор има статут на земя със смесено предназначение, т. е. е урбанизирана, както и тълкуване на понятието„У"ООД с ново писмо изх. № 32523-1-8/10.09.2019г. на ЕР Юг, с което се поддържа становището, че ПИ с идентификатор 46658.141.395 по КККР на землището на с. М. Т, общ. Чирпан, обл. С. З, попада извън строителните граници на населеното място по смисъла на §5, т. 6 от ДР на ЗУТ, съответно не са изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. В КЕВР е постъпила жалба от 02.09.2019г. от „А"ООД срещу писмо изх. № 8317739/15.08.2019г. за прекратяване на процедурата по присъединяване на обект: „Ф"ООД е извън строителните граници на населеното място по смисъла на §5, т. 6 от ДР на ЗУТ, съответно не са изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ.

За да отхвърли жалбата административнят съд е приел, че след като в имота е издадена виза за проектиране на ФЕЦ. с обща инсталационна мощност до 1 МW, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ, то въпросът дали е имотът се намира в урбанизирана територия или не, изобщо не подлежи на изследване. Съдът намира за материалнозаконосъобразен извода на КЕВР, че имотът на“Атон"ООД отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ да се намира в урбанизирана територия и обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа. „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е изпълнило задълженията си като мрежови оператор, произтичащ от ЗЕ, ЗЕВИ, Наредба № 6 и притежаваната лицензия и не е издало становище за условията за присъединяване на заявената за изграждане ФЕЦ. Съдът се е позовал на представените по делото писмани доказателства - Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.12.2014г. на ЧСИ, Договор за покупко - продажба на недвижим имот – земя частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 02.03.2018г. и скица №15-477437/31.05.2019г., издадена от СГКК С. З, от която, се установява, че именно „Атон“ООД е собственик на ПИ с идентификатор 46658.141.395 по КККР на землището на с. М. Т, който е земеделска територия с начин на трайно ползване - за стопански двор, както и становище на Главен архитект на С. З от 07.08.2019г. Изводът на съда, основан на писмото на главния архитект на общ. Чирпан, че територията върху която се иска изграждането на ФЕЦ педставлява урбанизирана територия, доколкото територията на стопанския двор иа статут на земя със смесено предназначение, се оспорва от касацонния жалбоподател и се посочва, че дали имотът е урбанизирана територия е основният въпрос по делото. В мотивите на съда се сочи, че жалбоподателят неправилно тълкува понятието „урбанизирана територия“, като свързва дефинирането й със строителните граници на населеното място и §5, т. 6 от ДРЗУТ. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ касае енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници: с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Едно от основните оплаквания в касационната жалба е това, че съдът е отказал без мотиви назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали имотът попада в урбанизирана територия.

Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 24, т. 1 ЗЕВИ разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

Съгласно чл. 7 ЗУТ според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта.

(2) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани територии могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон.

Според чл. 8 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, като в земеделски територии то може да бъде за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други)

Съгласно чл. 4 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони предназначението на териториите и на поземлените имоти се определя с одобрените устройствени схеми и планове. За територии и поземлени имоти без одобрени устройствени схеми и планове като тяхно налично предназначение се счита фактическото им ползване, доколкото то не противоречи на забрани, установени със закон или друг нормативен акт. Съгласно същата наредба общото/преобладаващото/ предназначение на имотите и териториите се определя с ОУП.

Основният въпрос и спора в случая се свежда до това, дали имота на ответника се намира в урбанизирана територия по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ. За установяването на това обстоятелство страната е поискала назначаването на съдебно-техническа експертиза и с изрична молба е поддържал това си искане. Съдът е отхвърлил искането без мотиви, като за да постанови решението си е приел, че след като за имота е била издадена виза за проектиране на конкретната ФЕЦ съгласно чл. 147(1) т. 14 и (2) ЗУТ, то въпроса дали имота се намира в урбанизирана територия или не подлежи на изследване. Удостоверените в писмото на главния архитект на община Ч. обстоятелства са оспорени от жалбоподателя, който в подкрепа на оспорването си е поискал посочеата техническа експертиза, но същата не е била допусната, при това без излагане на мотиви. В Като резултат правните изводи на съда относно предназначението на процесния имот са останали необосновани, тъй като неса подкрепени с представени по делото доказателства - заповед за одобряване на общ устройствен план или ПУП, респ. ЗРП/ ако такъв е бил приет при действието на ЗТСУ/ Както основателно се застъпва в становището на преедставителя на прокуратурата, съдът е нарушил служебното начало, което изисква от съда не само да дава конкретни указания на страните, но и да осъществява процесуално съдействие за законосъобразното решаване на въпроса предмет на делото. В конкретния казус съдът не само, че не е приложил принципа на чл. 9 АПК, но и е отхвърлил искане на оспорващата страна във връзка с установяване на обстоятелство, от съществено значение за правилното решаване на спора. Цитираните по-горе разпоредби на АПК дават възможност на съда дори и служебно да назначи съответната експертиза. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, а на осн. чл. 222, ал.-2 т. 2 АПК делото да се върне заново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1647 от 06.3.2020г., постановено по адм. д. № 14122 по описа за 2019г. на Административен съд - София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.