О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1100

Гр.София, 18.11.2015

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.4514 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Б. срещу решение №.338/8.06.15 по г. д.№.332/15 на Пазарджишки окръжен съд – с което е потвърдено решение №.109/13.02.14 по г. д.№.2942/14 на Районен съд Пазарджик.

Ответната страна МБАЛ [фирма] оспорва жалбата; прави възражение за прекомерност на платения от касатора адвокатски хонорар.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл. 328 ал. 1 т. 11 КТ. Посочил е, че работникът не отговаря на променените изисквания за длъжността „охранител”, доколкото видно от приложеното ЕР ТЕЛК му е определена 57% трайно намалена работоспособност /с отбелязване, че работата, която лицето изпълнява в момента – охранител, е подходяща без нощен труд/, а...