О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1070

Гр.С. 13.11.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.4462 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение на Варненски окръжен съд №.1059/1.06.15 по г. д. №.1118/15 – с което е отменено реш. №.1095/6.03.15 по г. д.№.14349/15 на Варненски районен съд, 33с., и предявените от К. А. М. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени.

Ответната страна К. А. М. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за основателни и ги е уважил. За да достигне до този извод е приел, че не е налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл. 71 ал. 1 КТ, поради което и тя е незаконосъобразна. Посочил е, че заповедта е била издадена при следните факти: ищецът е работил по трудов договор с ответника на длъжност „технически организатор поддръжка сгради в РЦ”; с ЕР на ТЕЛК...