О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1139

Гр.С., 30.11.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.5215 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т. срещу решение на Пловдивски окръжен съд №.1194/1.07.15 по г. д. №.1115/15, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд №.745/5.03.15 по г. д.№.15578/14 за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 2 т. 2 З. за заплащане на 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2 ал. 1 т. 3 З. за присъждане на претендираното обезщетение, тъй като макар и срещу лицето да е било образувано наказателно производство, то не е било привлечено като обвиняем. Съдът е посочил, че е налице противоречива практика на ВКС по този въпрос, поради което и при липса на уеднаквяването й с Тълкувателно решение застъпва именно тази, според която при липса на привличане като обвиняем на лицето не е налице елемент от фактическия състав на...