Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 83 от 02.04.2015 г. по гр. дело № 66/2015 г. на Ловешки окръжен съд.

Ответникът по касация – К. П. К. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа липсата на годно изложение на касационните основания.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Възражението на ответника по касация за процесуална недопустимост на касационната жалба е неоснователно. Жалбата е подадена чрез пълномощник, адвокат Ф. Ф., който е редовно упълномощен по делото с пълномощно, представено в първоинстанционното производство. Същият е подписал жалбата и приложението съобразно разпоредбите на чл. 284, ал. 2, ал. 3, т. 3 ГПК, като по този начин са изпълнени изискванията за редовното подаване на касационната жалба.

Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице поради следните съображения:

С цитираното въззивно решение състав на Ловешки окръжен съд е потвърдил решение № 554 от 23.12.2014 г. по гр. дело № 573/2012 г. на Ловешки районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е уважен иск, предявен от К. П. К. против касатора на основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на злополука в размер на сумата 8500 лв.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено, че „въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, а именно въпросът за посочване в мотивите на решението на всички обстоятелства, обуславящи претендираното от пострадалия при трудова злополука ищец обезщетение за неимуществени вреди, както и значението на тези обстоятелства за размера на обезщетението за тези вреди”. Така формулиран въпросът не произтича от конкретни мотиви на въззивния съд, които съпоставени с разрешенията на Върховния съд /ВС/ в т. 11 от цитираното постановление да обосновават отклонение в приетото тълкуване на чл. 52 ЗЗД. Във въпроса не е посочено по какъв начин въззивният съд се е отклонил от правните разрешения в т. 11 от ППВС, не са отразени обстоятелства сред примерно изброените от ВС, които решаващият състав не е взел под внимание или обстоятелства, които според касатора не са относими към кръга от обстоятелства, визирани от ВС, като релевантни за размера на обезщетението. Поради това жалбоподателят не е обосновал наличие нито на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доводите в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са относими към предпоставките за допускане на съдебния контрол, а към обосноваността на съдебния акт във връзка с основателността на иска. Такива са доводите, проследяващи причината за злополуката, развити чрез аргументиране на несъгласие с изводите на окръжния съд и поддържани въз основа на твърдения за необсъждане на заключение на комисията на ТП на ДП „Фонд затворно дело”, [населено място], както и на твърдения за необосновани мотиви на съда при обсъждане показанията на свидетеля В. Д., а също така и на интерпретиране на съдебно – медицинската експертиза в смисъл, че не била правилно преценена от съда и тази преценка обусловила завишен размер на присъденото обезщетение. Изложените доводи не съставляват мотивирано приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а оплаквания по същество на касационната жалба, засягащи единствено правилността на решението, преценявана от касационния съд при допуснат касационен контрол и съответно неотносими към производството по чл. 288 ГПК, в което тяхното разглеждане е недопустимо. Позоваването на решение по т. дело № 387/2008 г. на ВКС, състав на ІІ т. о. е правно несъстоятелно поради следните съображения. Липсва произнасяне на въззивния съд по идентичен правен въпрос с поставения в касационното решение. В последното е даден отговор на въпрос относно възможността в производство по чл. 407, ал. 1 ТЗ да бъде процентно определена трайна загуба на работоспособност на пострадал от деликт въз основа на съдебно – медицинска експертиза и той да се разграничава от признатия с ЕР на ТЕЛК процент инвалидизация на същия. Липсата на идентичен правен въпрос, по който да са се произнесли въззивния съд и касационния съд изключва формирането на противоречиво разрешаване на правен въпрос, съответно наличието на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В приложението освен това липсва и обосновка на твърдението за противоречивото разрешение на идентичен правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД във въззивното решение и касационното решение. Ето защо следва да се приеме, че с цитирания въпрос и поддържаните доводи касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната поддържа, че „съдът само декларативно е изброил относимите обстоятелства, без да обсъди тяхното конкретно съдържание и значение, като по този начин съдът се е произнесъл по конкретен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд от значение за изхода на конкретното дело. Изброени са решения на състави на ВКС – решение по т. д. № 14/2009 г. на ІІ т. о., решение по гр. д. № 1101/2011 г. на ІІІ г. о. и решение по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., а в описа на приложението и решение по т. д. № 566/2010 г. на ІІ т. о. Други доводи не са изложени. Както се вижда от цитирания текст, определен от страната като въпрос, същата не е посочила обстоятелствата, които според нея не са съобразени от съда при прилагане на чл. 52 ЗЗД. Изложението не съдържа още и очертаване на обстоятелствата, които са взети предвид в приложените касационни решения, като релевантни за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. Поради това в приложението не е налице обосноваване на противоречиви разрешения по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на въззивното решение съображенията по определяне обезщетението за неимуществени вреди не са развити в противоречие с тълкуването на понятието „справедливост”, реализирано в ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11. В съответствие с правните разрешения в постановлението въззивният съд е съобразил обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – вида, характера и тежестта на полученото увреждане, обстоятелствата, при които е получена травмата, причинения вредоносен резултат, възрастта на пострадалия – 44 години към датата на злополуката, причинените болки и страдания, невъзвратимостта на загубата на дисталната фаланга на ІV – ти пръст /безименния/ на лявата ръка, професионалната квалификация и реализация на трудовия пазар, неблагоприятните последици за пострадалия занапред, намалената трудоспособност и трайния козметичен дефект. Въпросът, дали доказателствата са обсъдени обстойно е относим към нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане е предмет на друго производство, по чл. 290 ГПК, поради което третирането му в настоящето производство не засяга предпоставките за допускане на касационното обжалване, а единствено правилността на решението.

В приложението се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК единствено с възпроизвеждане на нормативния текст на разпоредбата. Липсва мотивирано приложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната в законодателството и обществените условия, съответно при твърдение за липса на съдебна практика чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им / касаторът не е съобразил разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /.

С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 02.04.2015 г. по гр. дело № 66/2015 г. на Ловешки окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: