О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1072

Гр.С., 13.11.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.3728 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Г. срещу решение на Плевенски окръжен съд №.170/6.04.15, постановено по г. д. №.126/15 - с което е отменено решение №.1991/29.12.14 по г. д.№.4089/14 на Районен съд Плевен в частта, с което е уважен предявения от С.Г. срещу ПС [фирма] иск по чл. 262 ал. 1 КТ за заплащане на 5426, 11 лв. възнаграждение за извънреден нощен труд и 946, 61лв. възнаграждение за за извънреден дневен труд за периода 5.09.11-15.11.13 – вместо което същият е отхвърлен, ведно със съответните лихви и разноски.

Ответната страна ПС [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е установено през предявения период ищецът да е полагал извънреден труд по трудовото му правоотношение с ответника за длъжността „охрана”. Посочил е, че той е работил като охранител в ответното дружество при законоустановено работно време 4 часа на денонощие, като съгласно чл. 3 ал. 3 от договора режимът,...