Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Ц. срещу решение на Плевенски окръжен съд №.148/24.03.15, постановено по г. д.№.1178/14 - с което е потвърдено решение №.1696/11.11.14 по г. д.№.3374/14 на Районен съд Плевен за отхвърляне на предявения от С. Ц. срещу ПС [фирма] иск по чл. 262 ал. 1 КТ за заплащане на 9324лв. възнаграждение за извънреден труд за периода 27.07.11г.-1.02.14.

Ответната страна ПС [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е установено през предявения период ищецът да е полагал извънреден труд по трудовото му правоотношение с ответника за длъжността „охрана”. Отразил е, че полагането на извънреден труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства; неводенето на писмен отчет от работодателя само по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143 ал. 1 КТ; в този случай в тежест на работника е да установи твърденията си за положен труд извън установеното работно време – за което са допустими всички доказателствени средства, в това число свидетелски показания. Посочил е, че по делото липсва заповед на работодателя по смисъла на чл. 143 КТ за полагане на извънреден труд, респективно отчитане в специалната книга по чл. 149 КТ – каквато и не е била водена. От друга страна не са събрани доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин полагането на труд от ищеца извън установеното работно време. Показанията на разпитаните свидетели не могат да установят кога конкретно С.Ц. е бил дежурен, ползвал отпуск или отпуск по болест, респективно не могат да се установят часовете на положения труд. Поради това и те не могат да се използват от вещите лица при изготвяне на заключения. Посочил е и, че не са представени ръкописни графици – единственият представен такъв е нечетлив и от него не могат да се установят смените на ищеца. При тези обстоятелства е основал изводите си за липса на данни за положен извънреден труд на първата изслушана съдебно-икономическа експертиза, приемайки, че страните, с оглед съдържанието на допълнително споразумение и Правилника за вътрешния трудов ред, са договорили работа на сумирано работно време. Обобщил е, че не се установява, поради липса на нито едно писмено доказателство и с оглед наличните гласни доказателства, полагане на труд както се твърди -за периода 27.07.11-1.08.13 – 8 месечни дежурства по 24часа, и за периода 1.97.13-1.02.14 – 16 месечни дежурства по 12 часа.

Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-т. 3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.

К. се позовава на основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1.”Какви са правните последици от неизпъление на указанията на съда за представяне на определено доказателство в случай че страната, у която то се намира, твърди, че то не съществува и в тази връзка – какво е приложното поле на разпоредбата на чл. 190 ал. 2 ГПК вр. с чл. 161 ГПК /чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК - реш.№.12/1.02.11 по г. д.№.590/10, ІІІ ГО на ВКС/; 2.”Как следва да бъде извършена преценката при наличие на категорични и непротиворечиви свидетелски показания като способ на доказване на положен извънреден труд при липса на отчетност при работодателя на положен труд? /чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК - реш.№.14/27.03.12 по г. д.№.405/11, ІV ГО на ВКС/; 3. С. като полагането на извънреден труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства, то при хипотеза на противоречие между: от една страна показанията на свидетели очевидци, в съвкупност с изискани конкретни писмени доказателства, находящи се при ответника и които ответника – работодател отказва да представи на съда, и от друга страна документи, представени от работодателя /графици за работа и Правилник за вътрешния трудов ред/, за които е установено, че нито ищеца, нито свидетелите са запознати с тях и които са оспорени по надлежен ред с твърдението, че отразеното в тях не отговаря на действителното фактически положение/, то допустимо ли е да се кредитират единствено доказателствата на ответника поради факта, че са в писмена форма и да се презумира съществуването им към точно определен момент /датата на сключване на трудовия договор/?” /чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/.

По отношение на първия въпрос предпоставките за допускане на касация не са налице. Съгласно цитираното реш.№.12/1.02.11 по г. д.№.590/10 съдът задължава противната страна на основание чл. 190 ал. 1 ГПК да представи намиращ се у нея документ, след като изясни значението му за спора; за да приложи последиците на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, при спор между страните относно наличието на документа, трябва да има данни по делото, че документът действително съществува. В. съд не е излагал в решението си мотиви по приложението на чл. 161 ГПК, респективно този въпрос не е бил предмет на обсъждане от него и той не е приемал нещо различно от установеното в практиката и не е процедирал в отклонение от нея. При тези обстоятелства основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не е налице.

Аналогично е положението и с втория поставен въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания – като неводенето на писмен отчет за положения извънреден труд само по себе си не доказва, че няма положен труд в някоя от хипотезите на чл. 143 ал. 1 КТ; от друга страна, въпрос на конкретна преценка е - с оглед становищата, доводите на страните и събраните доказателства, установяването или не на положен извънреден труд. В. съд е възпроизвел горната практика в решението си и именно като е преценил събраните по делото доказателства – в това число свидетелските показания и писмените такива, е достигнал до извод, че те не доказват по безсъмнен начин полагането на извънреден труд. При това положение въпросът съдържа условие, което не е налице /с решението не е прието, че е установено с категорични и непротиворечиви свидетелски показания положен извънреден труд/, а конкретните доказателствени изводи на въззивната инстанция не биха могли да бъдат предмет на проверка в настоящата предварителна фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че даден факт е останал недоказан. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281 т. 3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Третият поставен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведеният въпрос не е общ и абстрактен – какъвто има предвид чл. 280 ал. 1 ГПК, а конкретен, фактически, свързан с конкретните обстоятелства по делото, чийто отговор може да бъде даден след разрешаване на спора по същество.

Предвид всичко изложено по-горе, касация на обжалваното решение не може да бъде допусната. На ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 650лв.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Плевенски окръжен съд №.148/24.03.15, постановено по г. д.№.1178/14.

ОСЪЖДА С. Ц. Ц., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица].1, ет. 3, офис 304, адв. А. Д., да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].43а, вх.А, 650лв. /шестотин и петдесет лева/ разноски на основание чл. 78 ал. 2 ГПК.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: