Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар В. В. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 9227/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/, подадена чрез старши юрисконсулт К. М. против решение № 4588 от 09.07.2021г. по адм. дело № 8229/2020 г. на Административен съд -София – град.

Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените оплаквания моли решението да бъде отменено и съответно потвърден административния акт, с който е бил установен конфликт на интереси. Счита, че с решението по т.4 от протокол № 29/09.05.2017г. производството по посочения сигнал не е приключило и същото не може да бъде квалифицирано като решение, приключващо производството, съгласно чл.27, ал.2 от ЗПУКИ/отм./ Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Р. П. чрез пълномощника адвокат М. Ц. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебния акт да бъде потвърден като правилен.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита, че с второто решение на КПКОНПИ не се пререшава въпрос, който вече е решен с протоколно решение по т.4 от протокол № 29/09.05.2017г.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 4588 от 09.07.2021 г. по адм. дело № 8229/2020 г., Административен съд – София - град е обявил нищожността на решение № РС-037-17-045 от 18.07.2018 г. на комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) по жалба на Р. П.. Съдът е приел, че издаденото решение е нищожно, като издадено от орган, излязъл извън рамките на своята материална компетентност и при липса на фактическо и правно основание за неговото издаване. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че при подаден сигнал № С-2017-37/10.03.2017 г. срещу общинския съветник Р. П. е било образувано производство пред КПКОНПИ по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗПУКИ/отм./, като са изискани писмени документи: клетвен лист от който става ясно, че лицето е общински съветник в Хасково с мандат 2015 г. - 2019 г., декларация по чл. 12, т. 2, във вр. с чл. 14 ЗПУКИ (отм.). С нея е било декларирано, че има дялово участие в „Еском“ ООД и „Еском медиа груп“ ООД с равен брой дялове – 33,33 % във всяко от дружествата. Лицето е бил член на две постоянни комисии – По обществен ред и законност и комисията по бюджет и финанси, избран с обективирането на протокол № 2/11.12.2015 г. Р. П. е участвал и гласувал при приемането на решение № 385 по протокол № 18/24.02.2017 г. С него е бил отменен чл. 40 от раздел VI “такси и технически услуги“ от наредба за определяне на администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Х. Бил е определен нов размер на таксите и техническите услуги. Поради участието си в двете дружества, Р. П. е поканен с писмо № С-2017-37/13.04.2017 г. да бъде изслушан от комисията на заседанието проведено на 27.04.2017 г. Лицето е подало възражение срещу сигнала, като е изложено становище за липса на конфликт на интереси. При проведено заседание, състояло се на 09.05.2017 г. КПУКИ е била в състав от трима членове. На заседанието е обсъден проект на решение, с което да бъде установено наличието на конфликт на интереси. Не е взето решение по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.), тъй като са гласували двама от членовете „за“, а един – „против“. При този изход заседанието е било отложено поради липса на изискуемото по чл. 22ж, ал. 2 от ЗПУКИ мнозинство и страните са били уведомени. Уведомени са също така, че проекта за решение ще бъде разгледан отново на заседание на комисията след попълване на членовете на нейния състав.

След приемането на ЗПКОНПИ, обн. ДВ. бр.7 от 19.01.2018 г. е избран нов състав на комисията и с доклад № С-2017-37/17/12.07.2018г. От дирекция „Публичен регистър и конфликт на интереси“ е бил предложен проект на решение за възникнал конфликт на интереси. С решение №РС-037-17-045/18.07.2018г. на КПКОНПИ е установено наличието на конфликт на интереси по отношение на Р. П.. Прието е, че същият е лице, заемащо публична държавна длъжност, което е упражнило правомощията си по служба при участието му в гласуването на проект за отмяната на чл. 40, раздел VI, “Такси за технически услуги“ и създаването на нов чл. 40 от наредбата. Прието е, че е налице частен интерес на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.) „Еском“ ООД и „Еском медиа груп“ ООД в нарушение на чл. 8, изр. 1, предл. 1 от ЗПУКИ (отм.). Установено е, че Пеянков не е подал декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ/отм./.

С решение №3630/29.05.2019 г. по адм. дело №9020/2018 г. по описа на Административен съд – София град е отхвърлена жалбата на Р. П. срещу решение №РС-037-17-045/18.07.2018 г. на КПКОНПИ. С решение №10456/29.07.2020 г. по адм. дело № 11134/2019 г. по описа на ВАС, VІ отд., е отменено решението на първоинстанционния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с дадени задължителни указания, за становища на страните и събиране на доказателства, като след установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът следва да отговори дали са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.27 от ЗПУКИ (отм.) във връзка с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ /обн., ДВ, бр.7 от 19.01.2018 г./.

След изпълнение на дадените указания при повторното разглеждане на първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, послужила като правно основание за издаване на оспореното решение, неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. Предпоставка за прилагането на тази норма е производството пред Комисията да не е приключило до влизане в сила на ЗПКОНПИ ( обн. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). Съобразно тази предпоставка Административен съд-София-град е извършил преценка относно правния характер и съдържанието на решението по протокол № 29/09.05.2017 г. Видно от Протокол № 29/09.05.2017 г., като т. 4 от дневния ред е включено приемане на решение по сигнал № С-2017-037/10.03.2017 г. Представен е доклад вх. № С-2017-037#10/05.05.2017 г. от дирекция Правна към който е приложен проект за решение по производството по чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.) за установяване на конфликт на интереси. Заседанието е проведено в присъствието на членовете на Комисията-Н. Н.,К. С. и П. Б.. При разискванията и гласуването, за внесения проект на решение за установяване на конфликт на интереси ЗЗД са гласували – Николов и Станева, ПРОТИВ е гласувал Бояджийски. В резултат на това по т. 4 от дневния ред с два гласа ЗЗД и един ПРОТИВ Комисията е решила: Не приема проекта на решение по чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ по производство, образувано по сигнал с рег. № С-2017-037/10.03.2017 г., поради липса на изискуемото от чл. 22ж, ал. 2, изр. 2 от ЗПУКИ мнозинство. Да се изпрати уведомление на заинтересованото лице и на сигналоподателя за днешното заседание.

Съгласно нормата на чл. 22ж, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.), заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината от всички членове. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване. В случая, решението по т. 4 по протокол № 29/09.05.2017 г. е взето с необходимия кворум (повече от половината от членовете), но при липсата на изискуемото мнозинство за установяване на конфликт на интереси, а именно: повече от половината от всички членове.

Нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ императивно очертава вариантите на краен акт за процедурата - решение на комисията, с което се установява конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси. Според правилото на чл. 15, ал. 6 от ПОДКПУКИ, за да е налице такъв краен акт комисията следва да е взела решението си с необходимото мнозинство. Това дава основание да се приеме, че решението по т. 4 по протокол № 29/09.05.2017 г. със съдържание: Не приема проекта на решение по чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ по производство, образувано по сигнал с рег. № С-2017-037/10.03.2017 г., поради липса на изискуемото от чл. 22ж, ал. 2, изр. 2 от ЗПУКИ мнозинство, представлява акт по чл. чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ, с който се установява, че не е налице конфликт на интереси. Това решение по същността си е крайният акт, с който е приключило производството образувано пред КПУКИ по сигнал № С-2017-037/10.03.2017г., респ. с него се слага край на висящността на образуваното административно производство пред КПУКИ, поради което и не може да намери приложение нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ ( обн. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). Тези изводи се споделят изцяло от касационната инстанция. Решението по т. 4 от Протокол № 29/09.05.2017 г. е влязло в сила към дата- 18.07.2018 г., когато е постановено оспореното по настоящето дело второ решение № РС-037-17-045/18.07.2018 г. на КПКОНПИ. С последното фактически административния орган се е произнесъл повторно по същата преписка, след като е налице произнасяне с влязъл в сила стабилен административен акт- решението по протокол № 29/09.05.2017 г. Поради това правилно първоинстанционният съд с обжалваното решение е обявил нищожността на решение № РС-037-17-045/18.07.2018 г. на КПКОНПИ/ в този смисъл вж. Реш.№ 3337/12.03.2021г. по адм. дело № 10282/2020 г. на ВАС, VI отд. и др./.

Едностранното пререшаване на въпрос, решен с влязъл в сила административен акт е недопустимо с оглед необходимостта от сигурност в правния оборот. Когато един административен орган допусне такова пререшаване, същият излиза извън рамките на своята компетентност, тъй като той няма законово право да нарушава тази сигурност и да се произнася по разрешен вече окончателно проблем. Такова право за него би възникнало едва при възобновяване на административното производство допустимо единствено в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 АПК, каквото в случая не е осъществено. В случая производство по чл.99 от АПК не е инициирано от административния орган.

Административен съд-София-град е изяснил предмета на спора, изпълнил е указанията, дадени с решение №10456/29.07.2020 г. по адм. дело №11134/2019 г. на Върховният административен съд, аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са налице твърдените отменителни основания. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски по делото на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъждани, а ответната страна не е претендирала такива.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4588 от 09.07.2021г. по адм. дело № 8229/2020 г. на Административен съд -София – град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова