Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.П, срещу решение № 4136/23.07.2020 г. по адм. дело №11418/2019 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №ППН-01-848/2018 от 03.09.2019 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му. Иска присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - „Т. С“ ЕООД, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - „Нелбо“ АД, в писмен отговор, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - „Т. С. ЕАД, в писмен отговор, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Административния съд (АС) е установил, че с оспореното решение е обявена за неоснователна жалбата на Е.П срещу „Т. С. ЕАД, „Т. С“ ЕООД и „Нелбо“ ЕАД на основание чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 57, пар. 1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД). Жалбоподателят е изискал от дружествата да прекратят събирането, обработката и съхранението на лични данни, както и да заличат наличните такива към този момент, които се съхраняват в масивите данни, в отговор на което и трите дружества отказали да изпълнят изразената воля. Съдът е изложил мотиви, че „Техем сървисис” ЕООД и „Нелбо” ЕАД в процесния случай обработват личните данни в качеството на обработващ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗЗЛД, доколкото са вършили това от името и за сметка на администратора на лични данни - „Т. С. ЕАД. Считано от 2006г. е налице законодателна промяна, по силата на която от преки договорни взаимоотношения с потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение се преминава към модел, при който топлофикационното дружество сключва договори с фирмите за дялово разпределение при ОУ, одобрени от ДКЕВР, т. е. промяна произтича от нормативен акт - § 5 и § 6 от ПЗР на Наредба №16-334 за топлоснабдяването. Съдът налага извод за неприложимост на процедурата по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на „Техем сървисис” ЕООД и „Нелбо” ЕАД. Същите не са администратори на лични данни, а обработващи такива. Изискванията за допустимост на обработването на лични данни, установени в чл. 6 от Регламента, са приложими спрямо администраторите на лични данни, не и към обработващите, които действат от името на администратора. АС е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно.

Правилно АССГ намира за законосъобразни изводите на КЗЛД по отношение на „Т. С. ЕАД. В настоящия случай се касае за топлоснабдяване на имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост - бл. [номер] и бл. [номер] в[жк]. Не е спорно по делото, че продажбата на топлинна енергия на двете жилищни сгради се извършва от „Т. С. ЕАД. Доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост се разглежда като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. По тази причина и искането за доставка на топлинна енергия не се прави от отделните собственици, а от етажната собственост, което искане следва да бъде обективирано под формата на решение на Общото събрание на ЕС.Пяването на доставката на топлинна енергия се извършва по същия начин, по който е заявено ползването на услугата - по решение на ОС на ЕС, взето със съответното мнозинство - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, и писмено деклариране пред топлопреносното предприятие. До провеждане на посочената процедура всички собственици/титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се считат клиенти на топлинна енергия за отопление. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства да е проведена процедура по чл. 153, ал. 2 от ЗЕ по отношение на двете жилищни сгради - чл. [номер] и [жилищен адрес] не са представени решения на ОС на ЕС и искания пред топлопреносното дружество за прекратяване на топлоснабдяването. Следователно етажната собственост на бл. [номер]/бл. [номер] продължава да е клиент на топлинна енергия, доставяна от „Т. С. ЕАД. Обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на „Т. С. ЕАД, предвид че същият има качеството на клиент на топлинна енергия, е допустимо в хипотезата на чл. 6, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) - обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Наведените доводи в обратната хипотеза на касатора са неоснователни.

Правилна е преценката на АССГ, че „Т. С“ ЕООД и „ Нелбо“ ЕАД нямат качество на администратори на лични данни, а обработват личните данни в качеството им на обработващ съгл. §1, т. 3 ДР на ЗЗЛД. Аргументирано е, че „Т. С“ ЕООД и „Нелбо“ ЕАД не са адресати по процедурата по реализация на правото на изтриване по чл. 17, §1 от Регламента. Установено е качеството на клиент на топлинна енергия на жалбоподателя от „Т. С“ ЕООД, във връзка с негов имот в бл.[номер] в ж. к. [ж. к.] в [населено място]. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) се обвързва собствеността на даден имот именно с качеството клиент, както и предвижда задължение за монтиране на средства за дялово разпределение. Поради това се явяват неоснователни твърденията на касатора за липса на облигационни отношения. Правилна е преценката на АССГ, че искането, адресирано до „Нелбо“ ЕАД е неоснователно, тъй като дружеството е информирало жалбоподателя, че не обработва негови лични данни, а такива на друго лице – неговата съпруга и в този смисъл жалбоподателят упражнява чужди права, каквато възможност не се допуска от Регламента.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответниците по касация - КЗЛД, „Т. С“ ЕООД, „Нелбо“ АД и „Т. С. ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка от страните, за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4136/23.07.2020 г. по адм. дело №11418/2019 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Е.П, [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Комисия за защита на личните данни, гр. С..

ОСЪЖДА Е.П, [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на „Т. С“ ЕООД, гр. С. ул. проф. „Г. П“ №3.

ОСЪЖДА Е.П, [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на „Нелбо“ АД, гр. С., ул. „Хайдушка гора“ №58.

ОСЪЖДА Е.П, [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на „Т. С. ЕАД, гр. С. ул. „Ястребец“ №23б.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.