Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на Агенция „Митници“, чрез ст. юрк.. Ш срещу Решение № 320 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 94/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. С него Агенция "Митници " е осъдена да заплати на „М. Г. Б“ ЕАД, ЕИК 202809846, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) обезщетение в размер на 720 лв., представляващо заплатен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции при обжалване на Наказателно постановление (НП) № 379/2018/2019 от 15.05.2019 г., издадено от заместник директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2019 г. до окончателното заплащане на обезщетението. Наред с това Агенция "Митници“ е осъдена да заплати на „М. Г. Б“ ЕАД разноски за производството пред АС – Варна в размер на 385 лв.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че изводите на решаващия съд са постановени при превратно тълкуване на приложимия материален закон. Обръща се внимание, че действително е налице отменено наказателно постановление, но то не е административен акт отменен по реда на на АПК, така както изисква законът. Правозащитната дейност е форма на административна дейност, а наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, с което съдът при постановяване на обжалваното решение не се е съобразил. Развива подробни съображения, че съдът неправилно е преценил доказателствата, тъй като не е установено безспорно настъпването на претендираните вреди. Счита, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост и съразмерност. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът – „М. Г. Б“ ЕАД, в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат Желязкова, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство съгласно представен по делото списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на "М. Г. Б" ЕАД, сумата от 720 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2629/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КАНД № 2800/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, в резултат на отмяната на Наказателно постановление № 379/2018/2019 на заместник директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по делото в размер на 385 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 379/2018/2019 от 15.05.2019 г. на заместник директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 804, 43 лв. за нарушение по чл. 234, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ). Същото е обжалвано и с Решение № 1695 от 24.09.2019 г., постановено по НАХД № 2629/2019 г. по описа на Районен съд - Варна е отменено. Съдебният акт е обжалван и с Решение № 2031 от 29.10.2019 г., постановено по КАНД № 2800/2019 г. по описа на Административен съд Варна е оставено в сила.
От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП, дружеството е заплатило на адв. С.Ж сумата от общо 720 лв. (по 360 лв. за всяка инстанция), съгласно представени договори за правна помощ (л. 7 от НАХД № 2629/2019 г. на РС Варна и л. 14 от КАНД № 2800/2019 г. по описа на АС Варна).
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения от "М. Г. Б" ЕАД иск за допустим, а по същество – за основателен. Позовал се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2/2016 г. и посочил, че в спорната хипотеза са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция "Митници "по предявения иск – отмененото НП, във връзка с което дружеството е претърпяло имуществена вреда, представляваща направените по делото разноски във връзка с оспорването му. Съдът мотивирано отговорил на възражението на ответника относно наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочил е, че НП макар и по естеството си да не е типичния административен акт, дейността по налагане на административното наказание е административна такава, поради което е приел наличие на основание за ангажиране на отговорността Агенция " Митници ". По тези съображения съдът уважил изцяло предявения иск. Предвид изхода на спора присъдил на настоящия ответник по касация и сума в размер на 385 лв. за сторените по делото пред АС – Варна разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е се е съобразил по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон.
Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за наличие на кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Оплакванията на касационния жалбоподател, с които обосновава обратната теза (липсата на отменен административен акт с оглед характера на НП ) не намират опора във фактите по делото. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд „… определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.“.В тази насока съдебната практика е трайна и последователна и правилно първоинстанционния съд се е позовал на нея при постановяване на решението си.
Неоснователни са наведените от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение поради недоказаност на реалното настъпване на твърдените от ищеца имуществени вреди и недоказаност на пряката връзка между тях и отмененото наказателно постановление. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Варна и Административен съд Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд, в които е отбелязано извършеното плащане и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В случая е доказана реално причинена вреда в приетия от съда размер от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция за „М. Г. Б“ ЕАД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договорените и изплатени адвокатски възнаграждения, претендирани като имуществена вреда, са на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Размерът на възнаграждението съгласно законовата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА трябва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по – малък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платени на адв.. Ж в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020 г.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 94/2020 г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Агенция "Митници " – град София, да заплати на „М. Г. Б“ ЕАД, ЕИК 202809846, сума в размер на 300 (триста) лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото касационно производство. Решението е окончателно.