Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по обща касационна жалба на "С. Т" ЕООД и Б.Б, срещу решение № 302 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1432/2019 г. по описа на Административен съд– София област, с което са отхвърлени техните жалби срещу Решение № 1045 от 03.10.2019г., по преписка № 238/2019г на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционния съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, чл. 29 от ЗЗК и чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, поради което постановеното решение е в противоречие с материалния закон. Обстоятелствено са развити доводи в посока добросъвестност в поведението на дружеството и физическото лице Б.Б и се навеждат доводи за липса на елементите от фактическите състави на установените от КЗК нарушения. Оспорват се и размерите на наложените имуществена санкция на дружеството и глоба на физическото лице. Иска се отмяната на първоинстанционното решение, като вместо него се постанови, че не е извършено нарушение от "С. Т" ЕООД и Б.Б. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на наложените имуществена санкция и глоба.
Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител ст. експерт Чолаков, оспорва касационната жалба като неоснователна и релевира доводи за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение.
Ответникът "Сателит - Джи Ем Пи - България" ООД, чрез пълномощника адв.. Г, в депозирания писмен отговор и в съдебно заседание, отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде оставено в сила решението на АССО.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и против подлежащо на касационно оспорване съдебно решение, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:
С решение № 302 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1432/2019 г. по описа на Административен съд– София област, съдът e отхвърил жалбите на “С. Т“ ЕООД и на Б.Б, срещу Решение № 1045 от 03.10.2019г., по преписка № 238/2019г на Комисия за защита на конкуренцията, в съответните неблагоприятни за страните части, както следва: в частта му, с която е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на „С. Т" ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 20240 / лв; в частта му, с която е установено извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК от страна на „С. Т" ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 20240 лв; в частта, в която е наложено прекратяване на нарушението по т. 2 от решението; в частта му, с която е установено извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2, във връзка с чл. 29 ЗЗК от страна на Б.Б и му е наложена глоба в размер на 8000 лв.
За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на КЗК е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. т. 2, 3 и 12 ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 ЗЗК, в законоустановената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК.
На следващо място съдът е приел, че решението на КЗК е постановено при правилно приложение на материалния закон. Като правилен е отчетен извода на КЗК, че „С. Т“ЕООД е осъществило нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, в две от неговите форми - като е нарушило забраната да се използва фирма и марка, идентични или близки до тези на „Сателит - Джи Ем Пи - България" ООД. За законосъобразен е приет и правният извод на Комисията за защита на конкуренцията, че с поведението си "С. Т“ЕООД е нарушило общата забраната по чл. 29 от ЗЗК чрез използване на ресурси - изградени контакти, бази данни и др. на своя конкурент „Сателит - Джи Ем Пи - България" ООД. Обжалваното решение на КЗК е прието за законосъобразно и по отношение на Б.Б за извършено от него нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 29 от ЗЗК, изразяващи се в предприемане на действия по регистрация на дружеството „С. Т" ЕООД със сходно фирмено наименование и сходна търговска идентичност, като тези на дружеството в което работи като изпълнителен директор - Сателит - Джи Ем Пи - България" ООД.
На последно място, първоинстанционният съд е приел, че при определяне на размера на имуществената санкция и глобата органът по конкуренция е спазил изискванията на чл. 100, ал. 4 ЗЗК - отчел е тежестта и продължителността на нарушенията, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като е приложил правилно утвърдената от него методика.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни, разгледани по същество, са релевираните в касационната жалба оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане от страна на съда на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК.
Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК обхваща специфичната хипотеза на имитация на фирмено наименование или търговска марка, или географско означение, които са способни да отличат един стопански субект от тези на неговите конкуренти. Смисълът на тази засилена, специфична защита, е в ролята, която фирмата, марката или географското означение играе в рамките на икономическата активност на стопанските субекти. Тези елементи не само индивидуализират субекта, неговите продукти или услуги, те влияят на пазарния дял, а следователно и на приходите и печалбата. Освен това определят лоялността на потребителите, а следователно и жизнеспособността на стопанския субект. В този смисъл фирмата, марката или географското означение са свързани с идентичността на стопанския субект. Именно поради това многоаспектно въздействие, което фирмено наименование, търговска марка или географско означение имат върху икономическите оператори и пазара като цяло, имитацията им е обект на специална законова защита.
Тези особености на нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК са наложили в съдебната практика становището, че за да е налице нарушение на тази разпоредба е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) да е налице използване на фирма, марка или графично означение близка до тази на други лица по начин, който може да увреди конкурентите и 2) имитираната марка да е наложен на пазара преди използването на имитиращата марката. Изискването за наличие на втората предпоставка се извлича от заглавието на чл. 35 от ЗЗК и от това, че няма правна или друг вид логика по-рано появил се продукт да имитира такъв, появил се след него /в този смисъл решение № 10871 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11788/2010 г., VII отд.; решение № 9000 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2010 г., VII отд.; решение № 15151 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2012 г., 5-членен с-в; решение № 5848 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14808/2013 г., IV отд.; решение № 13353 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15658/2013 г., IV отд./.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че „Сателит – Джи Ем Пи – България“ ООД е учредено през 1993 г., като отличителния словен елемент „Сателит“ съществува в търговското наименование на дружеството от същата година. „С. Т” ЕООД, от друга страна, е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 03.12.2015 г., тоест, повече от 20 години по-късно от регистрирането на „Сателит – Джи Ем Пи – България“ ООД. Думата „Сателит” е водещ елемент във фирмените наименованията и на двете дружества и определя наличието на високо сходство между тях. Обективно разликата във фирмите на двете не е в състояние да обуслови в достатъчна степен отличителност и категорично разграничение между търговците, което от своя страна може да подведе потребителите, а и търговски партньори на дружеството.
Неоснователни са и доводите в жалбата относно липсата на данни по преписката за реално настъпили от нарушението вреди. Нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК не е резултатна. Същата не изисква настъпването на конкретна вреда, а използването да е по начин, който да може да доведе до увреждане интересите на конкурента. Това означава, че е достатъчно наличието на вероятност от увреждане на конкурента от използването на същата или сходна марка.
Неоснователни, разгледани по същество, са и релевираните в касационната жалба оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане от страна на съда на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК.
Съгласно този член се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) Наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент.
В конкретния случай се установява, че Б.Б е на длъжност „изпълнителен директор“ в „Сателит – Джи Ем Пи – България“ ООД от 21.03.2006 г. до 26.11.2018 г., като същевременно, паралелно с тази функция в период 02.12.2015 г. до 24.10.2018 г., е и собственик и управител на „С. Т“ ЕООД. От кореспонденцията, водена от Бошнаков, става ясно, че последният, в качеството си на изпълнителен директор“ в „Сателит – Джи Ем Пи – България“ ООД е правел поръчки към корейския доставчик К - Лами Ко Лтд, използвайки изградените добри търговски отношения между тези две дружества, без да уведоми, че част от доставката е предназначена за трето дружество на което той е собственик и управител.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че по този начин С. Т“ ЕООД, чрез своя управител Бошнаков, в противоречие с добросъвестната търговска практика, се е възползвало от опита и изградените търговски отношения на „Сателит – Джи Ем Пи – България“ ООД, както и от сходството в наименованията на двете дружества, което поведение е от естество да доведе до увреждане интересите на „С. Д Ем Пи-България“ ООД. В този смисъл правилно и законосъобразно е преценено, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни и релевираните възражения за неправилно тълкуване и прилагане от страна на съда на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във вр. с чл. 29 от ЗЗК.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1, т. 4 ЗЗК, физическите лица носят отговорност когато самостоятелно извършват нарушение (в качеството им на предприятие) и когато съдействат за извършване на нарушения по този закон. В този случай физическите лица могат да бъдат субект на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция, който от своя страна задължително следва да притежава качеството предприятие по смисъла на ЗЗК.
В конкретния случай, Б.Б, докато е в трудово правоотношение със „С. Д Ем Пи-България“ ООД, предприема действия по регистрация на дружеството „С. Т“ ЕООД, като избира сходно фирмено наименование и сходна търговска идентичност, като тези на своя работодател. По този начин, с избора на фирмено наименование за новото дружеството, по отношение на което се установи недобросъвестно поведение по чл. 29 от ЗЗК, Б.Б съдейства за това нарушение. При това, едноличният собственик на „С. Т“ ЕООД - Б.Б, с оглед позициите, които е заемал в „Сателит – Джи Ем Пи – България“ ООД, е участвал непосредствено в дейността на последното и е запознат в детайли с неговата дейност, механизъм на работа, клиенти, което означава, че като физическо лице той проявява недобросъвестност, избирайки идентично на неговото име и възползвайки се от наложената му репутация.
С касационната жалба е направено искане за намаляване размера на наложените имуществена санкция и глоба. Настоящият съдебен състав счита, че размерът на наложената имуществена санкция в размер на 4 % от общия оборот на дружеството, съответно 8 000 лв. на физическото лице съответства на границите на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК и чл. 102 от ЗЗК - съответно до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година и от 500 до 50 000 лв за физическото лице. Съдът счита, че извършените нарушение правилно са определени за не особено тежко по смисъла на т. 17.2а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), като при определяне на техния размер са взети предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността. В тази връзка настоящата инстанция счита, че с оглед характера и степента на нарушенията, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложените наказания от 4 % от общия оборот на дружеството, съответно 8000 лв. за физическото лице са законосъобразни, обосновани и справедливи.
При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение на КЗК. Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания.
В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на касационните жалбоподатели не се дължат разноски. Такива, с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответниците – Комисия за защита на конкуренцията и „С. Д Ем Пи-България“ ООД.
На КЗК, разноски се дължат в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на КЗК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв.
При определяне размера на дължимите разноски на „С. Д Ем Пи-България“ ООД, съдът, като съобрази направеното възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност, намира, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в пълния предявен размер – 1500 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1432/2019 г. по описа на Административен съд– София област.
ОСЪЖДА "С. Т" ЕООД, ЕИК 203819327, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Македония" № 30, ет. 2, и Б.Б, [ЕГН], да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД, ЕИК 030411954, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "К. О" № 14А, разноски по делото в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.